CategoriesГрижовно

Децата трябва да се асоциират с правилните герои и чрез книжките на Светослав Кантарджиев

Детските книжки са толкова важни в живота на едно дете, колкото игрите и вниманието на родителя. Чрез тях то научава типове поведение, възприема стереотипи, заучава действия в ситуации, както и основните морални ценности – не кради, обичай,  разликата между доброто и злото и що е то благородната лъжа.

Затова много внимавайте, родители, какви книжки купувате на вашите палавници. Разбира се, за всяка възраст има определен тип. Най-малките чрез книгите научават повече за света, така че по-предпочитани са истории с растения и животни. По-големите се нуждаят от по-дълги и поучителни истории.

У дома имаме много книги, но не знам защо детето посяга най-вече към тези на Ню Медиа Груп – издателството на Светослав Кантарджиев.  Може би защото са от онези истории, които най-много се харесват на децата. Имаме „Василеса Прекрасна“, „Скъсаните пантофки“, „Вълшебната тиква“, „Патенцето Сивогушка“…

sivigushkaОбяснявам си този своеобразен феномен с образността на текста. Книжките на Кантарджиев не съдържат просто някакви абстрактни модерни реплики на героите и странни действия съвременен тип, а класически  разказ с ясни и умни слова на персонажите. Освен това илюстрациите са от онези, които само като ги погледнеш и ти става уютно. Напомнят майчина ласка и грижа. Реалистични и едновременно приказни са, а не изкривени и модернистични, та детето и родителят да се чудят какво е нарисувано.

В изданията от Светослав Кантарджиев има нещо особено. Някаква магия, която въздейства на децата. Може би тя е в размера и удобството за четене. Може би е в добротата и неподправеността на героите.

В определена възраст ежедневието на детето се състои от основните режимни моменти. Тогава е важно знанието за човешките взаимоотношения, за опасностите в света, да му бъдат поднесени под форма, която може да разбере и да осмисли. Приказките дават точно това – стойностен пълнеж с правила и принципи, разказани метафорично, но видими за малчуганите.

Затова моят съвет към всички майки и бащи, баби и дядовци е да четат на децата си и да ги поощряват сами да посягат към книгите. Този навик се възпитава тъкмо в семейството. А ако вие не четете, също нямате извинение да не приобщите децата си към клуба на четящите.

Чрез книгите детето придобива увереност, самочувствие и има усещането за сигурност, защото вече е разбрало какво може да се случи в реалността, вече е разбрало, че има мили, но и недобронамерени хора и ще знае как да се справя с тях в бъдеще. Също така приказките отварят пред детето много въпроси, на които родителят може да даде различни отговори и да засегне теми, които не би се сетил да обясни сам.

И така, споделих ви, че слабостта на нашата дъщеря са изданията на Ню Медиа  Груп на Светльо Кантарджиев. Споделете и вие приятели, кои книги се харесват на вашите деца, защото с тази статия можем да бъдем полезни на много родители, сега и в бъдеще.

CategoriesГрижовно

Как да отучим детето за гризе нокти и смуче палец?

Една приятелка ме попита, защо, след като водя блог с името ГРИЖИТЕ, не пиша повече за бременни жени и деца. Отговорих й, че има много такива страници, а и аз просто имам интереси в малко по-друга насока. Това е така, потвърди тя, но тъй като много приятелки ми четели блога и ми имали доверие, би било добре поне от време на време да вкарвам нещо и по тази темата. Не че не съм го правела преди, но било по-хубаво да се сещам по-често.

Ами ще опитам, но нищо не обещавам.

Като за начало, за да съм полезна, се сетих за една тема, по която мога да споделя личен опит. Смукането на палче и гризането на ноктите при децата. Това нещо съм го наблюдава при сестра ми, които е доста по-малка от мен и имам живи спомени от нейното детство. Тогава майка ми се сблъска с този проблем, но по онова време нямаше форуми и не се споделяше така активно какво да се прави в такава ситуация. Затова следваше много и изключително бабешки съвети. Те обаче се оказаха доста практични.

child- sleepВсяко едно дете в даден момент смуче палче или изобщо смуче пръстче. Това е следствие на смукателен инстинкт, носи му спокойствие и му помага да заспи, защото е монотонно действие и напомня майчина грижа и утеха. Много деца смучат палче и при стрес или напрежение. Поради тази причина по-големите деца започват да гризат нокти, носят шапки или не се разделят с любимите си одеялца. Опасно е, когато след определена възраст детето не може да се отучи. Специално смукането на палец може да доведе до деформация на горната челюст и наруши правилния растеж на зъбките и с последствие да се наложат чести посещения при зъболекар и сериозна намеса.

По бабини съвети, които подействаха, ние започнахме да приспиваме детето, като всеки път като опитваше да пъхне палче, майка ми или баба ми го издърпваха и му говореха. Детето приплакваше и се ядосваше. Разсейваха го с играчка или му четяха нещо. В случаите когато това не помагаше, намазаха палчето с лимон и след като на няколко пъти то се оказа кисело на малчугана, който се чудеше какво става… спря да го лапа. Постепенно изгуби този навик. Беше забавно, но най-важното – безвредно за детето.

Другото, което трябва да се направи е да си осигури чувство за сигурност и да не се създава напрежение пред детето. Това е много важно, особено при гризането на нокти. Затова баба ми винаги повтаряше, а след това майка ми на мен, за да ме подготви за моето майчинство, че най-важното е никога да не се карат родителите пред детето, за да не му се създава враждебна среда. Децата усещат, че нещо не е наред и стават неспокойни. СПОКОЙСТВИЕТО е ключът. Трябва да се обяснява търпеливо, да се говори с умерен тон, без излишни бурни емоции, рязка смяна на тона и крясъци. Помага се на детето при всяко действие, но не прекомерно. При такава практика резултатите бързо са на лице.