CategoriesГрижовно

Закуска по… европейски

Когато стане дума за храна, имам много какво да пиша (даже започвам да си мисля, дали да не си направя и кулинарен блог 😉 ).

Както всички знаем приказката за важността на закуската, така всички обичаме няколкото вида закуски, с които можем да зарадваме близките си. При това става въпрос не за някакви си рецепти, а за това да приготвим традиционна сутрешна трапеза за някоя географска ширина.

Я да видим кои са ни известни – английска (бекон, яйца, тост, боб, домати, а може би и гъби – наистина питателно), американска (Върху дебели палачинки добавят сироп /в Канда – кленов/, йогърурт, а понякога и нареждат плодове или бекон – спрямо вкусовете), френска (кафе и кроасан), италианска (състои се от кафе, сок и пълнозърнеста питка или бишкоти, а често закусват и брускети) и… май толкова.

А какво ще кажете да пробвате нещо малко по-различно, като си останем на нашия си континент, и се разровим да видим какво има в други краища на Европа?

Португалската традиционна закуска се състои от кафе или капучино със сладък или солен мъфин,  хляб с мармалад или сладък кекс.

Испанците пък приготвят чурос (churros) и топят в шоколад. (Едва ли все пак всеки ден го ядат, но това е просто уникално!).Churros-with-Chocolate

Полската закуска се състои от бъркани яйца, домати върху препечен хляб с масло. Понякога се добавя и мед.

Немците пък обичат питки с шунка и други колбаси, масло и кисели или пресни краставички.

Ще се възползваме, че Москва се води в Европа и ще включим и руснаците в списъка. Те приготвят елда с пържени гъби или прекрасните блини – нещо като банички или мекици с извара или сирене и кисело мляко.

Традиционната турската закуска пък се състои от месо, приготвено със сирене, яйца, маслини, кисели краставички – може да са запечени заедно или сурови по отделно върху арабски хляб.

А какво приготвяте вие у дома и кое според вас може да се нарече традиционна българска закуска?

CategoriesГрижовно

Още повече крема от Lacrima

Ако имате близки с деца, племенници или приятелки с малчугани, да знаете от мен едно: каните ли ги на гости, трябва ЗА-ДЪЛ-ЖИ-ТЕЛН-НО да имате нещо, с което да усмирите палавниците. Най-малкото, за да си чуете приказката със събеседниците си.

Ако щете ми вярвайте, но когато една от най-добрите ми приятелки беше у дома миналата неделя следобед, детето и не спря да тича от хола към спалнята и да се хвърля на леглото. Правият коридор между двете стаи сякаш го изкушаваше да изразходва енергията си. При това повтори упражнението „апартаментско тичане” към 267454647 пъти и продължаваше.

На нас възрастните сервирам кафе, на децата – натурален сок. Викам го да пие –дори не се трогва. За всички бях направила чийзкейк по лесна рецепта, която видях във фейсбук страницата на Lacrima, естествено с тяхното крема сирене.

Приятелката ми, още като видя да го изваждам от хладилника, каза, че изобщо няма да го яде нейният син. Не обичал. Не обичал ли? Ти да видиш. Само му показах творението си цели парчета праскови и закротува на масата цели 20 минути. Обра кремообразната част и плодовете и остави бисквитите.

cheesecakeПриятелката ми беше доста изненадана и ме попита как съм постигнала този ефект и какво има в чийзкейка. Обясних, че е с крема сирене Lacrima и обикновени бисквити Житен дар.  Дадох и дори рецептата, за да приготви у дома.

Оказа се, че крема сиренето на Lacrima е доста добро попадение. Вече за втори път чувам, че децата харесват млечните продукти на тази марка и ми стана любопитно дали просто са толкова вкусни или пък са специално адаптирани за деца. В сайта на Lacrima  не откривам такава информация. Ако някой може да ми отговори, подканям го да пише  в коментар.

Което от двете да е – доволна съм да видя, че даден продукт се харесва, тъй като в момента на пазара има много  стоки, повечето от които приготвяни от съмнителни суровини и със съмнителна хранителна стойност. А това, че децата обичат нещо и посягат към него, може да бъде показателно, тъй като техните вкусови рецептори са много изострени и именно заради това са естествено мерило за качество. Ако нещо им харесва и го ядат, значи то си заслужава.

CategoriesГрижовно

Да пресадим дърво!

Много дървета не просъществуват у нас я заради нов булевард, я заради ново „кръгово“, я заради някоя нова кооперация. И докато съвременните жилищни комплекси никнат като гъби, добрите стари дървета биват изкоренявани или изрязвани до дъно, защото все ще пречат на някоя табела, балкон или електрически стълб.

Ето обаче един начин, чрез който лесно едно дърво може да бъде пресадено на друго място. У нас, в България, има две такива машини, които все още действат независимо дали сте ги виждали, или не. Естествено, две не са достатъчно. Използват се само за нуждите на паркове и градини. При това в столицата ни, доколкото знам. И все пак две са някакво начало и пак добре, че ги има, за да обслужват залесените площи и да „пазят зеленината“.

 

CategoriesГрижовно

ГРИЖА ли ни е?

Днес ще изляза малко от детската тематика, която подех през последните дни и ще се насоча към малко по-социална, просто защото смятам, че ГРИЖАТА ни трябва да е към всичко – не само към лицето или децата ни, към тялото или дома ни.

Всъщност много хора напоследък не правят нищо друго освен да търсят пагубни моменти в битието ни. Превръщаме в трагедии всяко нещо и правим квазитрагедии, дори когато НЕЩОТО не съществува.

who caresГРИЖА ли ни е за самите нас? Очевидно показваме лошо отношение към всикчо и всички, без обаче да се замисляме, че с такова поведение можем да обречем само себе си на негативизъм и да дадем едно доста лошо възпитание на следващото поколение, което копира нашите действия.

Кoгато се възмущаваме на най-различни неща, които ни дразнят, то ние първо, изпадаме в гнет, които подсъзнателно ни ядосва, и второ – настройваме се към най-малкото нещо и спираме да виждаме действителността.

Ако наистина ни е ГРИЖА за средата ни, за държавата ни, за бъдещето ни, трябва да се научим да не чоплим речта си с нещо, само за да имаме за какво да си говорим. Открих, че възмущението всъщност е признак на ниска култура. Замислете се, че е така. Повтаряме заучени фрази и веднага завързваме много лесен разговор, за който не се иска кой знае каква подготвеност, тъй като сме чували много пъти как околните реагират, обиждат, недоволстват. Това се е превърнало в рефлекс. Да кажеш нещо положително обаче – какво хубаво се е случило и с какво друго хубаво в Европа може да се сравни, изисква да си информиран, да имаш висока обща култура да направиш сравнение къде и кога и да покажеш съобразителност – как това нещо ще повлияе.

Колко хора мислят действително. Колко хора ги е ГРИЖА?