CategoriesГрижовно

Когато грижата се превърне в мания

Грижата за личното здраве е отговорност на всеки човек и всеки избира как и колко да си обръща внимание. Често обаче в забързаното ежедневие нарушаваме режима си на хранене, злоупотребяваме с алкохол, цигари, сладки изделия, пържени храни, кафе, безалкохолни напитки и прочие.

Съществува и една група от хора, които, провокирани от масовостта на липсата на грижа за здравето, започват да се вманиачават в спорта, храненето и въобще, консумацията на всякакъв тип неща. Стремежът им за това да изглеждат добре и да се хранят „здравословно“, ги превръща в калкулатори на калории. Хора, които измерват храната според определени математически стойности, на базата на нейните качества, без дори да ги интересува вкусът и насладата, която ще получат от нея.

На практика храната не е само средство, чрез което поддържаме тялото си. Вкусовите й качества са създадени, за да носят удовлетворение и наслада от употребата й. Те задоволяват нуждите на организма от хранителни вещества, но и от набавянето и отключването на хормоните на щастието, което ни поддържа здрави и енергични. Когато се лишим от вкуса на храната, рискуваме да намалим драстично нивата на хормоните на щастието, а по този начин си пречим. Ето защо „здравословното“ хранене, което ни принуждава да консумираме вещества с доказана хранителна стойност, но лишени от вкусови качества, всъщност никак не е здравословно.

Хората имаме способността да изпадаме в крайности. Реално е много трудно да се намери един баланс, който да ни поддържа здрави и щастливи. Много хора трудно се склоняват да отидат на лекар. Дори профилактичните медицински прегледи представляват особено трудност и притеснение за повечето. Един огромен процент от хората ходят на лекар само в краен случай, което понякога се оказва фатално.

Съществува обаче и другата крайност, в която при най-малката причина се посещава лекар. Всяко външно влияние се оказва проблемно и заразно, а нещата от които могат да се окажат болни са дълъг списък на смъртоносни болести, изваден от Интернет.

Това също е вид мания, която не ни позволява да водим пълноценен живот, защото сме обгърнати от страхове за собственото си съществуване, без дори да осъзнаваме, че това вреди именно на него.

Изключително е трудно да се намери баланс. Това, което трябва да се стараем да правим за себе си е да се наслаждаваме на вкуса на храната, добрата музика, да не прекаляваме с нищо, да си обръщаме достатъчно внимание, да си правим профилактични прегледи и да си живеем живота с усмивка на уста.

Това би била най-добрата грижа за нас самите, а и за близките ни!

CategoriesГрижовно

Колко е трудно да откажем цигарите?

Тютюнопушенето е една от най-разпространените в България зависимости. За съжаление статистиките показват, че много голяма част от подрастващите посягат към цигарите и то на възраст между 12-14 години. Независимо от множеството формални рестрикции, които има за пушене на закрити места и по заведенията, почти никой не се съобразява с тях. На практика в огромен процент от нощните заведения продължава да се пуши свободно, без да има каквито и да било последици от това.

Собствениците на заведения са сключили договорни отношения „под масата“ с контролните органи и реални проверки за пушене по заведенията не се случват, или стават изключително рядко и то с предварителна уговорка.

Всички тези предпоставки, както и не достатъчните информационни кампании в училищата, водят до големия процент подрастващи, които употребяват редовно цигари.

В един момент порасналите деца осъзнават, че тютюнопушенето е вреден и ужасно миризлив навик, който пречи по много различни начини. И решават да ги откажат. Но лесно ли е да се откажат цигарите след може би цяло десетилетие активно пушено поне по половин кутия на ден? Отговорът е много прост – не. Със сигурност физическата пристрастеност към никотина може да отшуми за максимум 3 дни. Психическата пристрастеност и навикът обаче са съвсем други обстоятелства, с които трябва да се справя човек, когато е решил да откаже цигарите.

Определено това е сложно, защото на първо място навикът е нещо, което трудно се променя. Особено ако са били изградени в продължение на много години. Така например, много хора не могат да пият кафе, без да си запалят цигара. И ако кафето е също толкова смятано за вредно, колкото и цигарите, то спирането и на двете неща едновременно би бил прекалено голям стрес за организма. Всъщност ако трябва да се отклоня за секунди, трябва да отбележа, че консумацията на кафе всъщност е доста полезна, с уговорката да не се прекалява с нея, разбира се.

А когато говорим за отказване на цигари, едва ли има еднозначен начин и универсален метод, който да действа при всички. Това, което трябва да направите е наистина да го искате. А когато наистина го искате винаги ще намерите начин да го направите.

Повечето хора, които са решили да спрат цигарите са го направили рязко, като лепенка. И всички до един са решили, че това е начинът да се чувстват много по-добре и да не усещат толкова силно желанието от цигара. Обясняват го, че трябва да се приеме идеята, че нямате нужда от това, че то не ви трябва, че животът е по-хубав без цигари.

И наистина е така – храната има по-силен вкус. Цветята миришат по-хубаво. Вие самите не миришете на пепелник, а целувката… тя е много по-приятна.

Успех на всички решили да оставят неприятния навик. Ще се чувствате много по-добре!