Posts Tagged ‘здраве’

Когато грижата се превърне в мания

Грижата за личното здраве е отговорност на всеки човек и всеки избира как и колко да си обръща внимание. Често обаче в забързаното ежедневие нарушаваме режима си на хранене, злоупотребяваме с алкохол, цигари, сладки изделия, пържени храни, кафе, безалкохолни напитки и прочие.

Съществува и една група от хора, които, провокирани от масовостта на липсата на грижа за здравето, започват да се вманиачават в спорта, храненето и въобще, консумацията на всякакъв тип неща. Стремежът им за това да изглеждат добре и да се хранят “здравословно”, ги превръща в калкулатори на калории. Хора, които измерват храната според определени математически стойности, на базата на нейните качества, без дори да ги интересува вкусът и насладата, която ще получат от нея.

На практика храната не е само средство, чрез което поддържаме тялото си. Вкусовите й качества са създадени, за да носят удовлетворение и наслада от употребата й. Те задоволяват нуждите на организма от хранителни вещества, но и от набавянето и отключването на хормоните на щастието, което ни поддържа здрави и енергични. Когато се лишим от вкуса на храната, рискуваме да намалим драстично нивата на хормоните на щастието, а по този начин си пречим. Ето защо “здравословното” хранене, което ни принуждава да консумираме вещества с доказана хранителна стойност, но лишени от вкусови качества, всъщност никак не е здравословно.

Хората имаме способността да изпадаме в крайности. Реално е много трудно да се намери един баланс, който да ни поддържа здрави и щастливи. Много хора трудно се склоняват да отидат на лекар. Дори профилактичните медицински прегледи представляват особено трудност и притеснение за повечето. Един огромен процент от хората ходят на лекар само в краен случай, което понякога се оказва фатално.

Съществува обаче и другата крайност, в която при най-малката причина се посещава лекар. Всяко външно влияние се оказва проблемно и заразно, а нещата от които могат да се окажат болни са дълъг списък на смъртоносни болести, изваден от Интернет.

Това също е вид мания, която не ни позволява да водим пълноценен живот, защото сме обгърнати от страхове за собственото си съществуване, без дори да осъзнаваме, че това вреди именно на него.

Изключително е трудно да се намери баланс. Това, което трябва да се стараем да правим за себе си е да се наслаждаваме на вкуса на храната, добрата музика, да не прекаляваме с нищо, да си обръщаме достатъчно внимание, да си правим профилактични прегледи и да си живеем живота с усмивка на уста.

Това би била най-добрата грижа за нас самите, а и за близките ни!

Колко е трудно да откажем цигарите?

Тютюнопушенето е една от най-разпространените в България зависимости. За съжаление статистиките показват, че много голяма част от подрастващите посягат към цигарите и то на възраст между 12-14 години. Независимо от множеството формални рестрикции, които има за пушене на закрити места и по заведенията, почти никой не се съобразява с тях. На практика в огромен процент от нощните заведения продължава да се пуши свободно, без да има каквито и да било последици от това.

Собствениците на заведения са сключили договорни отношения “под масата” с контролните органи и реални проверки за пушене по заведенията не се случват, или стават изключително рядко и то с предварителна уговорка.

Всички тези предпоставки, както и не достатъчните информационни кампании в училищата, водят до големия процент подрастващи, които употребяват редовно цигари.

В един момент порасналите деца осъзнават, че тютюнопушенето е вреден и ужасно миризлив навик, който пречи по много различни начини. И решават да ги откажат. Но лесно ли е да се откажат цигарите след може би цяло десетилетие активно пушено поне по половин кутия на ден? Отговорът е много прост – не. Със сигурност физическата пристрастеност към никотина може да отшуми за максимум 3 дни. Психическата пристрастеност и навикът обаче са съвсем други обстоятелства, с които трябва да се справя човек, когато е решил да откаже цигарите.

Определено това е сложно, защото на първо място навикът е нещо, което трудно се променя. Особено ако са били изградени в продължение на много години. Така например, много хора не могат да пият кафе, без да си запалят цигара. И ако кафето е също толкова смятано за вредно, колкото и цигарите, то спирането и на двете неща едновременно би бил прекалено голям стрес за организма. Всъщност ако трябва да се отклоня за секунди, трябва да отбележа, че консумацията на кафе всъщност е доста полезна, с уговорката да не се прекалява с нея, разбира се.

А когато говорим за отказване на цигари, едва ли има еднозначен начин и универсален метод, който да действа при всички. Това, което трябва да направите е наистина да го искате. А когато наистина го искате винаги ще намерите начин да го направите.

Повечето хора, които са решили да спрат цигарите са го направили рязко, като лепенка. И всички до един са решили, че това е начинът да се чувстват много по-добре и да не усещат толкова силно желанието от цигара. Обясняват го, че трябва да се приеме идеята, че нямате нужда от това, че то не ви трябва, че животът е по-хубав без цигари.

И наистина е така – храната има по-силен вкус. Цветята миришат по-хубаво. Вие самите не миришете на пепелник, а целувката… тя е много по-приятна.

Успех на всички решили да оставят неприятния навик. Ще се чувствате много по-добре!

Обичате ли носа си?

nose

Носът е онази част от нашето лице, от нашето тяло изобщо, който често среща нашия негативизъм. Намираме му недостатъци, оглеждаме постоянно за несъвършенства и се оплакваме от простия факт, че щръкнал напред често изгаря на слънце, зачервява се от студа или се бели ужасно през лятото.

Всъщност носът е единственият, който се одухотворява в афоризми, а като добавим и това, че мнозина развиват нософобия и избират партньора си по формата на носа, горкият се оказва най-мразеният и гледан под лупа орган. А същевременно има водеща роля във визията ни.

Да обичаш себе си, означава да уважаваш всяка част от тялото си и ако  нещо в нея не ти допада, да се погрижиш да я подобриш. Съвсем изключвам пластичната хирургия, а имам предвид всичко онова, с което можем да се предпазим от проблеми, свързани с влиянието на външната среда.

След като знаем за чувствителността на това местенце е добре още в началото на лятото да купуваме крем против изгаряне, да почистваме внимателно от грим, за да предпазим от черни точки, да премахваме излишното окосмение и да нанасяме необходимия лосион вечер и преди да излезем навън. През зимата е редно да се грижим по същия начин.

Малцина действително знаят, че носът е доста податливо място за образуване на пигменти петна и злокачествени образования. Не знаех и аз до момента, в който не отидох на дерматолог, тъй като лицето ми бе изгоряло ужасно след двудневен изглед в планината. Тогава моят лекар ми препоръча крем с UV защита,  който да не пропускам да нанасям на лицето си, когато ще се излагам продължително на слънце или преди дълга разходка. Клинично тествани и препоръчвани от повечето медици са продуктите на Bioderma. Но има и други на пазара. Зависи от предпочитанията и обема на портфейла ви.

Грижете се за всяка частица от тялото си с прецизността, с която се гримирате, оправяте прическата си или избирате облеклото си. Защото всяка частица от вас е ценна и трябва да бъде не само красива, но и здрава.

Няколко мита за плодовете

Всички искаме да се чувстваме добре и да сме здрави. Здравето е от онези богатства, които започваме да ценим, едва след като започнем да го губим. Тогава се вкопчваме в него и упорито се опитваме да го задържим при себе си. Едно от първите действия, които предприемаме в тази насока, е да преосмислим начина си на живот и хранителните си навици. Някак си ни е втълпено, че плодовете и зеленчуците неизменно са полезни и ако ги консумираме повече, ще бъде по-здрави. Да, ама не съвсем…

Вярно е, че плодовете са богати на витамини, но те са също така богати на фруктозна захар, с чийто прием не бива да злоупотребяваме. Освен това състава им е изцяло въглехидратен. Не съдържат нито мазнини, нито протеини, а и двете са необходими на организма. Затова не можете да се храните единствено с плодове, ключът е в разнообразната храна.

192666

Плодовете трябва да се консумират разделно. Тъй като за тяхното усвояване се отделят определени ензими, силно препоръчително е да се консумират 2 часа преди и след друга храна. В противен случай организмът се затруднява в усвояването им и те престояват по-дълго време в стомаха. Респективно ще изпитате стомашен дискомфорт, подутост и тежест.

Плодовете се ядат ограничено. Макар калоричната им стойност да е по-ниска в сравнение с други храни, те все пак не могат да се консумират неограничено. Всичко трябва да е с мяра. Най-калорични между другото са авокадото, бананите и гроздето, които не е препоръчително да консумирате ежедневно.

Има разлика между свежите и сушените плодове! Сушените са силно дехидратирани и в следствие на тази обработка са лишени от витамин С, който винаги присъства при пресните. Иначе съставът им е приблизително еднообразен. Имайте предвид обаче, че някои сушени плодове са допълнително подсладени, за да бъдат по-вкусни.

Кога да хапваме плодове? Най-подходящите моменти са сутрин, преди обед или следобед. Така ще можете да ги консумирате по-лесно разделно. Не е препоръчително да се ядат вечер, защото плодовете дават на тялото чиста енергия. Ако тя не бъде изразходена веднага, вероятно ще започне да се трупа в тялото ви като запас. Все пак по-добре е да хапнете ябълка и да си легнете, отколкото парче кекс, шоколад или пакет бисквити.

И още едно, последно уточнение. Плодовият сок няма същите хранителни стойности, както целите плодове. Няма и как да е иначе, след като се лишавате от месестата част на плода.

За ползите от репичките

Колкото повече наближава Великден, толкова повече ми се преяжда Великденска салата. Знаем кои са трите основни съставки към нея – маруля, репички и сварено яйце. В този ред на мисли установих, че не знам почти нищо за репичките, които с такова удоволствие похапвам. Запитах се: какви са те, какво ми дават, когато ги ям? В търсене на този въпрос, се зачетох по темата и открих доста интересни неща. Представям ви част от тях:

radishesРепичките за разлика от други кореноплодни зеленчуци, съдържат около 90% вода в състава си. Това ги прави изключително нискокалорични и хидратиращи – в 100 гр. репички се съдържат от 10 до 16 калории. Това обаче не означава, че не са хранителни. Напротив! В състава им има редица полезни витамини и минерали, сред които витамини от група В, както и витамин С. Чрез тези вкусни зеленчуци можем да си набавим също така определени дози калий, цинк, фосфор и фолиева киселина, които са изключително важни за организма ни. От тях калият спомага за здравето на нервите и мускулните ни тъкани, както и за по-лесна концентрация и безпроблемно функциониране на бъбреците. В комбинация с високото водно съдържание на репичките, се улеснява процеса по детоксикация на тялото.

Репичките също така оказват благоприятно влияние върху храносмилането и уриноотделянето. Почистват кръвта и я зарежат със свеж кислород. Смята се, че редовната консумация на репички дори забавя до някаква степен образуването на ракови клетки!

Така че яжте си зеленета салата, сложете й възможно повече репички и се насладете на положителните им ефекти върху тялото ви.

Да се преборим с пролетната умора

Не знам за вас, но аз определено усещам, че т.нар. пролетна умора няма да ме подмине и тази година, особено след като превъртяхме часовникът с един час напред. Понеже аз самата опитвам да се боря със страничните ефекти на пролетта, зачетох се тук и там и реших да споделя впечатленията си с вас. Дано съм ви полезна 🙂

Причинете да се чувстваме уморени през първите пролетни дни се крият в удължаването на деня за сметка на нощта и преминаването от студено към топло време. Истината е, че колкото и да ни харесва пролетта, тялото ни физически не е подготвено за тази промяна и му отнема известно време да се приспособи към новите условия. Същевременно запасите от витамини и най-вече на витамин D в тялото ни са се изчерпали през зимата, защото тогава прекарваме значително по-малко време на открито, а храната ни е с по-ниска хранителна стойност. Комбинацията от тези фактори неминуемо отслабва тялото ни.

waking-upПоследствията е изпитвал всеки от нас на гърба си. Връхлита ни внезапна и сякаш непреодолимо умора. Постоянно ни се спи, не се чувстваме ползотворни и дори когато уж сме си починали, се нуждаем от почивка след почивката. Лично аз не се чувствам некомфортно в собствената си кожа, защото хем не ям много, хем все ми е тежко на стомаха. В комбинация с това пролетната умора неминуемо ни прави по-раздразнителни, непродуктивни и без тонус.

Какво можем да направим? Всъщност собствените ми наблюдения сочат, че пролетната умора се преодолява по-лесно, ако не създаваме условия да ни връхлети въобще. Ако през зимата се стараем да имаме физическа активност и се храним здравословно, доколкото е възможно, то по този начин поддържаме жизнения си тонус целогодишно. Личното ми мнение е, че най-важни са тренировките. Особено кардио упражненията, които ускоряват сърдечния ни ритъм и карат тялото ни да функционира на по-високи обороти. На второ място поставям сънят, който е препоръчително да бъде 8 часа на денонощие. Третият ключов фактор против пролетна умора е правилното хранене. Една изядена ябълка ще ви достави много повече полезни хранителни вещества, отколкото вафла, пакет чипс или каквото и да е сладко изкушение. Правилото  си го знаем: здрав дух – здраво тяло.

В зелени чинии ядем повече зелена храна

Неоспорима истина е, че начинът ни на хранене оказва огромно влияние върху начина ни на живот и това как се чувстваме. Храната е източник на енергия, на сила, жизнен тонус и щастие. Храната е здраве и удоволствие.

Подозирам, че и вие като всички умни и интересуващи се млади хора, знаете колко е важно да живеем здравословно и умно. Запознати сте с благотворното влияние на плодовете и зеленчуците върху тялото ни и знаете колко е важно да ги приемаме ежедневно. Затова ще ви издам един трик как по естествен и напълно непринуден начин да увеличите дневната си доза зелени храни. А като се замислим… кое всъщност е зелено? Краставицата, броколите, марулята, спанакът, зелето, магданоза и т.н. все полезни вкусотии, които освен всичко са засищащи и нискокалорични. Това автоматично означава, че ядейки повече от тях, ще консумирате по-малко от останалите ястия на масата, които вероятно са и много по-калорични.

asian_salad_green_plate_harticleИ така, за какво става въпрос? Идеята е, че ако сервирате зелена и още някаква храна в зелена чиния, ще хапвате повече от първата. Това се получава, защото по-светилите картофи, месо, риба или каквото сте сготвили, изпъкват на тъмно-зеления фон на чинията. Това създава илюзията, че са по-големи и обемни и респективно си слагате по-малко от тях в чинията. Същевременно цветът “поглъща” зелената храна, правейки я да изглежда по-малко и от нея слагате повече. Звучи логично, нали?

Защо не пробвате? Според мен ще се получи и без да полагате каквито и да е допълнителни усилия, ще направите нещо полезно за здравето си 😉

Немарливи ли сме към здравето си?

Здравейте прескъпи читатели и блогъри. Много от нас, сигурна съм, често се оставяме на течението, точно когато е най-наложително да се вземем в ръце и да направим нещо за себе си. Особено що се отнася до здравето. Факт е, че много хора изпитват огромен стрес при посещение на лекар, а наложи ли се да си правят изследвания или да постъпят в болница по един или друг повод, направо полудяват.

Лично аз имам роднини, които упорито отказват да посетят лекар и отлагат почти до последния момент, колкото и застрашително да е положението. Не го разбирам и това е! Не разбирам и как при проблем оставяме автомобила си в сервиза, при авария викаме техник или водопроводчик за ремонт, а сме немарливи към собственото си здраве. А и форумите или съвети от близки и приятели могат да изиграят лоша шега.

Точно по темата се сещам за един лекар, който бе написал подходящ текст в сайта си. Даже ще ви го копирам:  „Внимание! Не предприемайте самолечение! Често пациентите търсят отговор на оплакванията си в интернет или достъпната специализирана литература. Това крие риск от фатално забавяне на правилната диагноза при редица сериозни заболявания …”

za-da-nqmate-zapek-piite-na-gladno-goreshta-voda-s-med-i-maslo-framar Д-р Антон Тодоров е коремен хирург и проктолог от Пловдив, доктор на медицинските науки, преподавал е в МУ Пловдив, работи  и в медицински център „Фама”. Не случайно такъв специалист е извел предупреждение в сайта си. Чудя се колко ли са били пациентите, постъпили при него след дълго и търпеливо мълчание за проблема си, обострил се междувременно почти до крайност. Ако прочетете повече от статиите в здравни сайтове, в които търсят мнението му за медицински съвет, ще забележите, че почти навсякъде той подчертава необходимостта заболелият непременно да се консултира с лекар и казва, че лечението е ефективно единствено при установяването без съмнение на правилната диагноза.

Дано съм ви убедила мои скъпи читатели, че отношението към собственото ни здраве показва уважение към нас самите. Нашето тяло е създадено, за да ни служи, но то е и носител на духа и съзнанието ни – на личността ни. Запитайте се просто – заслужаваме ли да страдаме вместо да потърсим навременна помощ и да получим облекчение.

5 от най-рисковите професии в света

imagesОпасността се крие навсякъде около нас. Тя е в проявите на природата, в ежедневието, дори в най-простите ни битови занимания. Някои хора обаче са избрали опасността. За тях тя се е превърнала в тяхна професия. 5 от най-рисковите професии смятам да споделя днес с Вас:

1. В моята класация номер едно заемат миньорите. Според мен няма нищо по-опасно и по-неприятно от това да работиш под земята – копаейки, извозвайки, строейки галерии. Тези хора несъмнено са родени с лъвски сърца, рискувайки живота си през всеки един ден от годинаta, слизайки във земните недра, без да знаят дали няма да се случи взрив, срутване или наводнение. Без да знаят дали ще излязат.

2. Пожарникарите. Независимо доброто оборудване, борбата с огъня, изправянето пред лицето на смъртта коства огромно количество храброст. Не рядко има пострадали в опитите си да спасят живот – изгаряния, задух и др.

3. Обръщам внимание на рибарите. Не го очаквахте, нали? Рибарите работят при всякакви климатични условия, при небивали клатушкане и всякакви остри и заплитащи се атрибути. Опасност се крие и при най-малкото морско вълнение, при внезапно развихрила се буря, при неизправност в плавателния съд. Възможни са подхлъзвания, оплитане в мрежите и не малко падания зад борда.

4. Тук  поставям пилотите и авиоекипажът. При тях мерките за сигурност са най-жестоки, но и при най-малката неизправност… ами шансовете за спасение са жестоки.

5. Лекарите. Тук имаме цял куп предписания за сигурност, но и цял куп атакуващи човешкото здраве фактори. В особено незавидно положение са медиците, грижещи се за хората с тежки заболявания, преносими по въздушнокапков път. Риск се прие при най-простото изкашляне, има опасност от порязване и убождане по време на операции и др.

Могат ада се изведат още много рискови професии от гледна точка степен на стрес, география, политически особености. Възможни са безкрайно много класации по различни критерии.  В тях ще намерят място сапьори, каскадьори, шофьори на тирове, космонавти, военни и др. Моята е абсолютно любителска.

 

Categories
Links: