Нека Адвокат Янко Янев се погрижи за проблемите със застрахователя

Случвало ли ви се е да имате проблеми със своя застраховател? Ако отговорът ви е ДА, тогава имате нужда от услугите на адвокат Янко Янев и неговите колеги.

Ако за секунда се замислим, ще установим, че всеки от нас има нещо застраховано. Първото и задължително такова е автомобилът. Гражданската отговорност (ГО) е онази, която никой от нас не може да избегне колкото и да му се иска. Знаете ли обаче какво ви се полага, когато си плащате годишните вноски по нея?

Застрахователят, от който сте закупили своята ГО, трябва от свое име и вместо вас да покрие всички щети, ако вие причините ПТП. Ако сте доказано виновен за нанесени щети или телесни увреждания към трето лице, вашият застраховател е длъжен да изплати на увреденото лице сума, която да покрие съответните разноски. Застраховката ви би трябвало да важи за територията на всички страни членки от ЕС, а за останали да е валидна след изкарване на т.нар. Зелена карта.

Дори да ви звучи объркващо, запомнете най-важното: ако вие сте виновен за причинено ПТП, не дължите никому нищо. Вашият застраховател е този, който трябва да поеме възникналите финансови задължения. Това би могло да рефлектира върху вас единствено, ако нямате някой от задължителните по закон документи – за преминат технически преглед например , употребили сте алкохол или сте избягали от ПТП . Ако обаче сте изпълнили предписанията на закона, вашия застраховател отговаря вместо вас, въпреки че сте направили грешка и сте причинили ПТП. В някои случаи е възможно да ви повишат вноската по Гражданска отговорност, защото вече се водите рисков шофьор.

И сега ви питам: случвало ли ви се е застрахователят да ви е отказвал обезщетение? Или да ви е карал вие да плащате за нанесени щети? Бягал ли е от отговорност? Намирал ли е претекст за нещо подобно?

Истината е, че застахователите в България познават добре вратичките на закона и умеят да ги манипулират. За обикновения човек думите им звучат логично и убеждаващо. Но дали са такива наистина? Попитайте адвокат Янко Янев, за да ви обясни как стоят нещата.

Преди месец мой познат причини леко ПТП. Натиснал по-силно газта на един светофар, за да догони зеленото (което всеки от нас е правил). Влязъл в кръстовището на жълто, но докато излезе оттам, лявозавиващите тръгнали и станало каквото станало. За щастие нямало пострадали, но колите се ударили. Застрахователя на моя познат започнал да му обяснява как той бил виновен и затова трябва да поеме разноските… представяте ли си? Когато чух, веднага му казах да си намери адвокат и да си търси правата. Така попаднал на кантората на адвокат Янко Янев. Избрал него, защото е юрист, който е специалист именно в застрахователно право с казуси след претърпяно ПТП. В момента тече дело, но съм сигурна, че застрахователя ще загуби. Със сигурност се е надявал, че няма да се стигне дотам, но уви. Адвокат Янко Янев си знае работата и умело ще защити правата на своя клиент. Сигурна съм.

Защото традицията не е това, което беше

Традициите са нещото, което съхранява културата на дадена общност и дори на цялата нация. Те са се зародили покрай празници и отразяват някакви стари езически ритуали или се обвързват със съвременната религия. Но често на младите хора традициите им се виждат изключително остарели и дори грозно досадни. Сватбите са изключителен пример за подобен тип традиции, които често завършват с някакви особени спомени, провокиращи смесени чувства.

Сигурно поне веднъж сте присъствали на сватба, в която шаферите и кумовете се преследват за едно пиле и торта, като в същото време се мятат едни пари по тях. Доста грозен ритуал, който е и взел доста “жертви” на изцапани хора с торта или засипани с опечено пиле.

Но нека започнем от самото начало на сватбения ден всички странни и ужасяващи ритуали които спохождат този щастлив ден.

Взимането на булката.
Традиционно взимането на булката става от дома на родителите й, като младоженеца, родните и приятелите му, заедно с кумовете отиват и започват да се пазарят за булката. Буквално! Мятат се едни пари. Вървят упорити пазарлъци, бутат се врати. Понякога има наранени хора, счупени врати, повредено имущество, скъсани костюми и разчорлени прически.

Църковния брак
По време на венчавката се случват винаги едни от най-сконфузните ситуации за младоженците. За повечето млади семейства тези ритуали са напълно непонятни. Някои от тях дори не знаят как да се държат в църква и независимо, че свещеникът обяснява какво следва, церемонията е прекалено дълга, отегчителна и скована.

Граждански брак
Гражданският брак е още по-протяжно нещо, в което едни лели със заучена приспивна напевност, рецитират там някакви слова за брака, символиката за пръстена и бъдещото поколение. Следва захранването от свекървата (a.k.a майката на младоженеца). Тогава водещите на сватбата поради незнайно каква причина обявяват това захранване като залците, които да запушат устите на булката, а съответно и на свекървата.

Започваме купона
Първият сватбен танц. Може би едно от малкото “задължителни” неща по сватбите, които нямат онзи провинциален характер на стара меркантилна селяндурщина. Следват танци, хора и поздрави от DJ след което идва разрязването на тортата. Тук вече започва мазането по лицата и облизването… което мисля, че няма смисъл да коментирам колко е… ненужно.

Хвърлянето на букета
Е тука става изтрепването. Млади, неомъжени момичета се нареждат, за да уловят символа на брака… Натрапването от много стотици години статукво, че жените трябва да се омъжат и да създадат семейство. Ето защо понякога при хвърлянето на букета, нещата ескалират.

Жартиера
Ох, ваденето на жартиера. Толкова сконфузна традиция за странен вид интимност между младоженците, която се извършва пред всичките ти роднини – баби, лели, стринки, чинки, вуйни, чичовци и прочие.

И за финал кумската ръченица…

Всички тези ритуали и традиции не са задължителни. Винаги можете да ги изключите във вашето празненство. Просто не правете нещо, само защото трябва. Това е вашият ден и трябва да се чувствате добре и да ви е забавно.

Наздраве за младоженците и “горчиво”.

 

 

Когато грижата се превърне в мания

Грижата за личното здраве е отговорност на всеки човек и всеки избира как и колко да си обръща внимание. Често обаче в забързаното ежедневие нарушаваме режима си на хранене, злоупотребяваме с алкохол, цигари, сладки изделия, пържени храни, кафе, безалкохолни напитки и прочие.

Съществува и една група от хора, които, провокирани от масовостта на липсата на грижа за здравето, започват да се вманиачават в спорта, храненето и въобще, консумацията на всякакъв тип неща. Стремежът им за това да изглеждат добре и да се хранят “здравословно”, ги превръща в калкулатори на калории. Хора, които измерват храната според определени математически стойности, на базата на нейните качества, без дори да ги интересува вкусът и насладата, която ще получат от нея.

На практика храната не е само средство, чрез което поддържаме тялото си. Вкусовите й качества са създадени, за да носят удовлетворение и наслада от употребата й. Те задоволяват нуждите на организма от хранителни вещества, но и от набавянето и отключването на хормоните на щастието, което ни поддържа здрави и енергични. Когато се лишим от вкуса на храната, рискуваме да намалим драстично нивата на хормоните на щастието, а по този начин си пречим. Ето защо “здравословното” хранене, което ни принуждава да консумираме вещества с доказана хранителна стойност, но лишени от вкусови качества, всъщност никак не е здравословно.

Хората имаме способността да изпадаме в крайности. Реално е много трудно да се намери един баланс, който да ни поддържа здрави и щастливи. Много хора трудно се склоняват да отидат на лекар. Дори профилактичните медицински прегледи представляват особено трудност и притеснение за повечето. Един огромен процент от хората ходят на лекар само в краен случай, което понякога се оказва фатално.

Съществува обаче и другата крайност, в която при най-малката причина се посещава лекар. Всяко външно влияние се оказва проблемно и заразно, а нещата от които могат да се окажат болни са дълъг списък на смъртоносни болести, изваден от Интернет.

Това също е вид мания, която не ни позволява да водим пълноценен живот, защото сме обгърнати от страхове за собственото си съществуване, без дори да осъзнаваме, че това вреди именно на него.

Изключително е трудно да се намери баланс. Това, което трябва да се стараем да правим за себе си е да се наслаждаваме на вкуса на храната, добрата музика, да не прекаляваме с нищо, да си обръщаме достатъчно внимание, да си правим профилактични прегледи и да си живеем живота с усмивка на уста.

Това би била най-добрата грижа за нас самите, а и за близките ни!

Колко е трудно да откажем цигарите?

Тютюнопушенето е една от най-разпространените в България зависимости. За съжаление статистиките показват, че много голяма част от подрастващите посягат към цигарите и то на възраст между 12-14 години. Независимо от множеството формални рестрикции, които има за пушене на закрити места и по заведенията, почти никой не се съобразява с тях. На практика в огромен процент от нощните заведения продължава да се пуши свободно, без да има каквито и да било последици от това.

Собствениците на заведения са сключили договорни отношения “под масата” с контролните органи и реални проверки за пушене по заведенията не се случват, или стават изключително рядко и то с предварителна уговорка.

Всички тези предпоставки, както и не достатъчните информационни кампании в училищата, водят до големия процент подрастващи, които употребяват редовно цигари.

В един момент порасналите деца осъзнават, че тютюнопушенето е вреден и ужасно миризлив навик, който пречи по много различни начини. И решават да ги откажат. Но лесно ли е да се откажат цигарите след може би цяло десетилетие активно пушено поне по половин кутия на ден? Отговорът е много прост – не. Със сигурност физическата пристрастеност към никотина може да отшуми за максимум 3 дни. Психическата пристрастеност и навикът обаче са съвсем други обстоятелства, с които трябва да се справя човек, когато е решил да откаже цигарите.

Определено това е сложно, защото на първо място навикът е нещо, което трудно се променя. Особено ако са били изградени в продължение на много години. Така например, много хора не могат да пият кафе, без да си запалят цигара. И ако кафето е също толкова смятано за вредно, колкото и цигарите, то спирането и на двете неща едновременно би бил прекалено голям стрес за организма. Всъщност ако трябва да се отклоня за секунди, трябва да отбележа, че консумацията на кафе всъщност е доста полезна, с уговорката да не се прекалява с нея, разбира се.

А когато говорим за отказване на цигари, едва ли има еднозначен начин и универсален метод, който да действа при всички. Това, което трябва да направите е наистина да го искате. А когато наистина го искате винаги ще намерите начин да го направите.

Повечето хора, които са решили да спрат цигарите са го направили рязко, като лепенка. И всички до един са решили, че това е начинът да се чувстват много по-добре и да не усещат толкова силно желанието от цигара. Обясняват го, че трябва да се приеме идеята, че нямате нужда от това, че то не ви трябва, че животът е по-хубав без цигари.

И наистина е така – храната има по-силен вкус. Цветята миришат по-хубаво. Вие самите не миришете на пепелник, а целувката… тя е много по-приятна.

Успех на всички решили да оставят неприятния навик. Ще се чувствате много по-добре!

Urzante – зехтин от Васил Лазаров за сияйна кожа

Някога използвали ли сте зехтин за разкрасителните си процедури у дома?

Ако не сте, значи е крайно време да поставите началото. За да се насладите на 100% от полезните му свойства, използвайте 100% virgin зехтин като този на Urzante. За България го внася Вивекта, Васил Лазаров е управител на фирмата и като такъв има дълъг стаж в търговията с хранителни стоки у нас. Затова аз казвам – де се доверим на опита.

А опита показва, че на сухата и нормална кожа зехтинът се отразява много добре. Процедурата, която ви препоръчвам, е следната. Вечер преди лягане почиствате лицето си старателно (поне с гел за измиване и мицелана вода след това). Може да нанесете крем за хидратация или какъвто използвате по принцип. Когато той попие и точно преди да си легнете, разтривате няколко капки зехтин директно върху лицето и шията си. Докато спите, зехтинът ще проникне изцяло в кожата ви, за да я заздрави и обогати отвътре. На сутринта ще я усетите по-мека, гладка и хидратирана.

Препоръчвам този вечерен ритуал основно на хора със суха или нормална кожа. Ако имате мазна или комбинирана, избягвайте директното нанасяне на зехтин върху лицето ви, защото може да го омазни допълнително. По-добре е, ако не допускате зехтинът да проникне надълбоко. Препоръчвам отново вечер на почистено лице да правите следното: тампон памук потапяте в преварена вода, а след това съвсем леко в зехтин. С него почиствате лицето си и оставяте да действа 2-3 минути. След което се изплаквате с вода и нанасяте вечерен крем.

Ако все пак не искате кожата ви да има толкова директен досег със зехтина, ще ви дам и рецепта за домашна маска. Отново препоръчвам зехтинът Urzante, който внасят Васил Лазаров и Вивекта БГ . Избирам него, защото е 100% virgin, богат е на линолова и олеинова киселина, витамин Е, фосфор, желязо, белтъчини и минерали. Използвайте го в следните пропорции:

1 ч.л. зехтин

?  банан

1 настъргана на ситно краставица

Смесвате трите съставки и нанасяте сместа директно върху лицето си, след което седите с нея поне 15-20 мин. Изплаквате с хладка вода и за финал нанасяте хидратиращ крем.

Дано съм ви била полезна. Успех на всички в грижите за по-добрия външен вид!

Грижа за кожата с утайка от кафе

Ползите от умерената консумация на кафе са всеизвестни – повишава настроението, намалява риска от развиването на рак на кожата, има антиоксидантно действие върху организма и много други. Но малцина знаят, че утайката от кафето също може да бъде много полезна.

Обтриването на тялото и лицето с утайка от кафе е страхотен ексфолиант за кожата, а тя става мека и подхранена. Също така отпадъчния продукт на любимата ви тонизираща напитка повлиява изключително положително целулита по тялото ви. Редовните терапии с утайката от кафето ще възвърнат свежия вид и ще намалят портокаловата кожа.

Има различни маски и рецепти с допълнителни продукти, които подхранват и действат благотворно на тялото ви. Но ако не ви се занимава, винаги можете просто да отделяте утайката от кафето и след това да я използвате в банята.

Обтривайте проблемните зони или цялото си тяло. Можете да използвате ръкавица за баня, антицелулитена четка или собствената си ръка. Много е важно да не прекалите с грубите материи, за да не нараните кожата си.

Със сигурност първото, което ще ви направи впечатление е мекотата на тялото ви. Препоръчително е да използвате хидратиращ лосион след баня, за да избегнете изсушаването на третираните участъци. Кожата ви ще е подхранена, сияйна и с намалено количество целулит.

Изпробвайте и споделете опита си с мен 😉

Когато баба ни дава да ядем

От малки знаем, че баба винаги обича да ни гощава с нещо вкусно. Като вече пораснали хора, се наслаждаваме на прекрасните ? ястия, но като малки огромните порции бяха непосилни за нас. В България често обичаме да казваме, че бабите понякога не могат да преценят нуждите на малкия детски организъм и ни претоварват с огромни количества храна, което се оказва доста вредно.

Когато едно дете расте, то има нужда от определени вещества и е най-добре те да се набавят с храната. Но огромните порции не означават повече полезни вещества, а затормозяване на организма и понякога водят до затлъстяване.

Днешните деца не се движат толкова, колкото ни се иска. Съвремието ни им предоставя и други домашни забавления, които включват компютри и телевизионни игри. Когато движението отсъства и натоварим крехките тела с порции за възрастни, то това неизбежно води до нездравословно състояние. А в комбинация с бързите храни, снаксове и чипсове, които децата консумират почти ежедневно, положението става повече от притеснително.

Сега все повече се наблюдават различни стомашни нарушения в децата като гастрити и по-рядко язви, вследствие на неправилен режим на хранене, непълноценна храна. Преяждането също много спокойно може да доведе до нарушения. Статистиката никак не е ласкателна за броя на децата в предучилищна възраст, които страдат от наднормено тегло. Процентът се увеличава в първите класове, а тенденцията е все по-притеснителна.

Но колкото и да обичаме баба да ни приготви нещо майсторски и вкусно, също толкова добре трябва да помним, че децата трябва да се хранят с детски порции. Но едно не може да им се отрече на бабите – винаги избират възможно най-качествените продукти и приготвят балансирани храни, които дават много енергия.

В твърдението си не включвам онази „набори“ баби, които готвеха по старите български обичаи със запръжки и изключително мазно. По мои наблюдения те са вече малцинство. Повечето жени, придобили знанията си в кухнята от своите майки са се постарали да изключат пърженето и вредните количества мазнини от кулинарните си навици.

И колкото и да не се съгласявате понякога с бабите на вашите малчугани запомнете едно – те имат опит. Правили са грешки и са се поучили от тях и е добре понякога да се вслушвате в думите им… но само понякога.

Загриженост или задушаване?

Когато ставаме родители често сме изпълнени със смесени чувства на страх и щастие. Напълно нормално и логично състояние предвид, че се изправяме пред нещо ново и непонятно, от което трябва да се учим, но и да внимаваме да не допускаме много грешки. Тогава започваме да се грижим за онова прекрасно малко създание, което осмисля целия ни живот. И ние се превръщаме в целия му свят. Първото лице, което види сутрин, усмивката, която очаква с нетърпение, храната и нежния допир.

С течение на времето свикваме да полагаме тези грижи за децата си. Това ни изморява, но също така и ни харесва. Обичаме да се чувстваме полезни и значими за нашите деца. Но идва един момент, в който те вече трябва да започнат да се оправят сами.

За нас майките този момент е тежък. Децата ни все още не са възрастни индивиди, но започват да се чувстват такива и за да успеят да се изградят като пълноценни хора е добре да ги оставим да направят грешките си и да вземат поуките си от тях.

Прекаленото обгрижване и загриженост, особено в тийнейджърската възраст, може да доведе до влошаване на отношенията ни с децата или тоталното им разглезване и неспособност да се грижат за себе си.

Намирането на златната среда е доста трудна задача. Често увлечени от задълженията си да бъдем майки и бащи, толкова дълго време, не осъзнаваме, че е дошъл моментът, в който е редно да отпуснем малко края, да се доверим на възпитанието, което сме дали на децата си до този момент и разбира се – на самите тях. Колкото по-голямо доверие засвидетелстваме към децата си, толкова по-внимателни ще бъдат те, за да не го загубят.

Знам, че на теория звучи  прекрасно, но и практиката показва завидни резултати. Важно е да познаваме децата си и освен любовта, грижите и вниманието, с което ги даряваме, да им осигурим и здравословна свобода.

Кога да дадем на детето обикновени бисквити?

Грижите за храненето на малкия човек започват с неговото раждане. Детето бозае до определена възраст, а ако майката няма кърма, детето се захранва с адаптирани млека. Постепенно в храненето се включват кисело мляко, хляб, пюрета, супи, сирене, бисквити и т.н.

Особено полезни са обикновените бисквити. И то не само като хранителна стойност или поради начинът, по който се отразяват на коремчето – те не дразнят, храносмилат се лесно и носят ситост. Една от големите услуги, които ни правят бисквитите е, че са помощници на растящите зъбки.

baby-biscuitПървите зъби изникват нормално през 5-тия – 6-тия месец. Но разбира се, за всяко дете е индивидуално. Не са непознати случаи при бебета, на които първото зъбче започва да пробива към края на 3-тия месец, а също така има деца, при които това се случва едва към 7-мия или 8-мия – т.е. в по-късен етап на развитие.

Тогава малкият ревлив разбойник често търси гумени играчки за дъвчене. За известен период от време следва мир и тишина у дома. Гумените играчки обаче могат да бъдат заменени и с обикновени бисквити.

Най-вероятно не са малко майките от вас, които оставят бисквитите да се накиснат малко с лъжица или две кисело или прясно мляко, а след това размачкват добре и дават получената смес на детето си. Това е чудесно, ако го правите, но бисквитите могат да се дадат и в своето „сурово“ състояние. Няма опасност малкото да се задави с троха, защото то дефакто само ги плюнчи, стърже с пробилите зъбки, без да може да отгризва. За сметка на това са му по-любими от всякакви гумени мечета и гевречета, защото са вкусни и постепенно се топят в устичката.

Така че, мами, да знаете, че има много ползи от обикновените бисквити.

Кои да изберете?

Нямам конкретен отговор. Можете да купите обикновени бисквити „Житен дар“ – с масло, ябълки и канела и други типове от тези на Нестле, или да заложите на познатите и по-стари на пазара тип закуска.

Кога жените трябва да се грижат за своите мъже?

Най-вероятно вече протестирате срещу така поставения от мен въпрос. Такова нещо като “трябва” не би трябвало да има, ще си кажете, и “винаги” – ще отговорите. Независимо това, може би ще се изненадате от публикацията ми, когато отбележа, че има жени, които се мислят за грижовни, но действително не го правят.

Дамите не трябва да се грижат за своите мъже или съпрузи само в болест, както гласи прословутата брачна клетва. Грижата е онова, което показва в най-висока степен, че обичаме и държим човекът до нас да бъде в изрядно здраве и вид и да притежава всичко онова, което му е необходимо, за да се чувства щастлив.

Затова ето кога, според известни специалисти и британски психолози, жените трябва да се грижат за своите мъже:

  • Всеки път, когато Той е разстроен или е под стрес след работния ден. – Стресът е бич и би могъл да отключи редица сериозно заболявания, а ако присъствието и грижата на другия е достатъчно, мъжът лесно ще излезе от ситуацията. Много жени пропускат този момент  – не обръщат внимание или когато мъжът се прибере умислен, притеснен и закъснял, съпругата започва да го мъмри, да го натоварва с делничните проблеми и да му споделя за собствените грижи.
  • Когато пие твърде много, или се храни твърде обилно. – Някои мъже прекаляват и с хапването, и с пийването. Не обичат жените им да се бъркат и да ги поучават, но и самите жени ги оставят да се наслаждават на порока си. Другият вариант е поведение на жена, която обижда и упражнява крайна забрана над мъжа си. Жената трябва да следи порцията и питиетата на мъжа си без той да усеща това или без да му се противопоставя открито в компания. Откъде накъде тя ще следи, ще си кажат тук мнозина. Ами мъжкият мозък е склонен да се отдава на удоволствие без да мисли за “после”, докато женският е по-практичен и винаги взима в предвид бъдещето – наднормено тегло, проблеми с черния дроб, бъбреците, простата, високо кръвно и склонност към диабет.
  • За неговото самочувствие. – Жената трябва специално да “полива” самочувствието на мъжа, за да бъде той уверен в себе. Това означава да му повтаря, че ще се справи, колко е умен, представителен и така нататък.

caring-your-manЕто кога е добре нежният пол да подкрепя и да полага усилия във взаимоотношенията с мъжа си. Наблюдения на брачни или двойки, живеещи на семейни начела, показват, че когато Той е спокоен, уравновесен и уверен в себе си допринася с повече в семейството. Защо точно мъжът е на фокус, а не жената. Нима няма и тя самочувствие? Отговорът е, че при мъжа нагоните са по-силно изразени – либидото и агресия. Затова контролът над тях, води до по-явни резултати в личен план.

Categories
Categories
Links: