CategoriesГрижовно

Редно ли е да гримираме децата си?

Кожата е нещо, с което трябва да се гордеем! А детската кожа е поразително красива – невинна, гладка, свежа. Ние, по зрелите жени, можем да завиждаме на мекотата и младостта й. Не случайно в много приказки за деца именно младостта е така желаната от лошата героиня. Имаме този мотив в Снежанка, Рапунцел, Малката русалка, Спящата красавица и други.

Гримът е средството да подобрим вида си – да подчертаем чертите, които харесваме и да придадем по-мек вид на онези, които не ни се нравят. Но освен това и да изравним тена на кожата, да покрием следите от стареене. Именно по тази причина съм скептична към идеята да се гримират деца или много млади момичета.

Те виждат как майките им ежедневно нанасят грим на лицето си. Гримът ухае добре, цветен е, майката изглежда чудесно, всички по телевизията – филми, клипове, изображения са гримирани, затова и малките обожават да застанат пред огледалото, да облекат мамините дрехи и да си сложат мамините накити и обувки. И естествено – да се гримират. В основата се крие желанието им да пораснат по-бързо.

Играта обаче е едно, а съвсем друго е когато майката насърчава детето си, снима му видеа с него, лакира ноктите на краката и ръцете му. Вижте това видео на влогър, която помага на детето си да покаже как се гримира.

Какво е вашето мнение?

Аз лично смятам, че да се възпитава детето още в тази крепка възраст в суета не е много подходящо… За всяко нещо си има години. А детската красота е по-ценна от всичко, така че защо да я загрозяваме с грим. И тук не визирам само деца. Понякога, когато минавам покрай училища и виждам 14-15 годишни момичета с грим, ми изглежда нередно тези девойки, с още пухкави блузи и устнички,  да се правят на големи какички и да говорят и да имат поведението на пораснали.

CategoriesГрижовно

Дъщерята е дъщеря цял живот

От малки момичетата винаги прекарват повече време с майките си, а момчетата с бащите си. Мъжете израстват силни, практични и разумни със съзнанието, че трябва да носят отговорност за бъдещото си семейство. Или поне повечето от тях. Жените се възпитават в грижовност, нежност и всеотдайност. Затова те винаги гледат с особено внимание мъжете си, децата си и никога не забравят за нуждите на остаряващите им родители.

Грижовността е тази черта, която определя вниманието към човека. Когато дъщерята израства, при нея нуждата да се отдели и да стане самостоятелна идва малко по-късно, продиктувана от чувство на състрадание и носталгия.

Затова хората са казали, че синът се отделя от семейството, но дъщерята е дъщеря за цял живот. Тази мисъл е вярна именно поради тази причина. Обяснението е психологическо. Но преди да поставим знак за равенство между всички синове и дъщери на планетата нека имаме предвид, че възпитанието, което получаваме в крайна сметка е това, което ни предопределя като личности. Децата, които са възпитавани в традиционни ценности и уважение, без значение пола, винаги ще се бъдат близки с родителите си, независимо колко напрегнат е животът им, колко всеотдайна е половинката им и колко собствени деца имат… или колко са остарели самите те.