Дневната е топла и уютна. Това е стаята, в която прекарвате най-много време. Там се намира малката масичка, където слагате чашата за вино, чай или кафе, книгата или списанието. Там е телевизорът с всички онези ваши предавания и сериали, на които можете сладичко да си подремвате. Там е и мекият диван, на който обичате да се излягате. Мнозина заспиват на това местенце, отпуснати след вечеря, и се молят никой да не им развали сладките часове до сутринта. Колко неприятно е да ви събудят и да ви накарат да се местите в леглото си, да се преобличате с пижамата си, да миете зъби и т.н. Особено възхитени и примамени от идеята да спят на диваните си са главно мъжете, които съвсем спокойно се отпускат там по време на мач с отбор, който не е сред фаворитите им. При това го правят независимо кое време от денонощието е.
Спането на дивана обаче не е най-полезното нещо. Дори той да е мек и да изглежда много удобен, когато сте изморени, в действителност усещате, че не е трябвало да прекарвате нощта или няколко часа след обяд на него едва след като сте се събудили двойно по-уморени от времето преди да си легнете.
Диваните са направени за сядане, а не за продължително спане. Те нямат матрак и са доста по-къси. Обикновено лягате на тях на една страна със свити в коленете крака. Не можете да шавате много и да сменяте позицията на тялото си. В резултат гръбнакът се изкривява, подари липсата на подходяща фирма за сън. Страдат и вратът и раменете ви, тъй като заемат неестествена позиция. След като се събудите чувствате обща скованост и доста често едната ви страна е изтръпнала.
Когато тялото не може да се отпусне, почивката и освежаването няма да настъпят. Няколко прекарани нощи на дивана са равносилни на три дни преход с камили и построяването на четвърт пирамида. Дискомфортът е проникнал във всяка частица на тялото ви. Но пък има нещо много хубаво в цялата история с диваните, разтегателни фотьойли и походните легла. Ако сте прекарали няколко нощи на някое от тях, след това ще оцените собствения си матрак по достойнство.
