CategoriesЛайфстайл

Мъглата си е мъгла, ама и мен ме мъчи

Студено. И не е от онова „аха, свежичко“ студено, дето си обличаш едно суитшъртче и си готов. Това е онова, дето ти влиза под кожата, в костите, и не ти дава мира. Като овлажнен бетон – сиво, тежко, лепкаво. И мирише… не знам как да го опиша, ама на нещо старо и влажно. Като изоставена къща, дето е затворена с години. Някой каза, че било мъгла. Ама то си е повече от мъгла, бе. Нали? Не виждаш нищо, само сиво. Сиво в сивото. И е тихо, де, ама не е приятната тишина. Това е онази, дето те кара да си мислиш за нещо, което не искаш да си спомняш.

Днес трябваше да свърша куп работи. Среща, после имейли, абе цял ден бачкане. И сега лежа, завита като оная пеперуда, дето става какавида, и гледам как мъглата бавно, ама сигурно, обгръща всичко. И се чудя… абе възможно ли е изобщо да избягаш от себе си? Да се скриеш някъде, където никой да не може да те намери? Да се превърнеш в част от мъглата, да се изгубиш в нея? Глупости. Романтично клише. Нали? Просто си търся извинение да не ставам. Така де. И да не се сблъсквам с тия задължения, дето ме чакат. И с онова усещане, че все не си свършил достатъчно.

Спомням си… преди десет години, май беше, бях в Париж. Само. И там пак беше мъгла. Ама различна. Миришеше на печени кестени и на мокра земя. Сядах в едно малко кафене, онова с червените столове, дето са малко криви, ама много удобни. Пиех горещ шоколад. Помня, че беше горчиво-сладък, като живота. И се опитвах да пиша. Един роман. За любов, ама не оная захаросаната, дето я дават по телевизията. А истинската. Тежка. Болезнена. Ама не стана нищо. Само няколко страници. И една купчина недописани идеи. Париж не е мястото, където мечтите се сбъдват. Нали? Париж е място, където мечтите се изгубват в мъглата, точно както всичко останало. Тази чаша, дето е до мен, е студена. Забравих я преди час, май. И на дъното има една утайка. Като всички разочарования, събрани на едно място. Ей така, на капки.

Усещам миризма на прах. Не знам откъде идва. Може би от онези стари книги на рафта. Дядо ми ги подреждаше винаги в една и съща последователност. Казваше, че книгите са като врати към други светове. Ама аз… май съм се затворила в един много тесен свят. Свят на пропуснати възможности и нереализирани мечти. Дървеното бюро е студено под ръцете ми. Има едно петно от кафе, дето не мога да махна. Май ще си остане. Като белег. Белег от нещо, което съм забравила. Или може би от нещо, което никога не се е случило. Не знам.

Капе от крана в кухнята. Кап-кап-кап. И това постоянно „кап-кап-кап“ влиза в главата ми. Сякаш някой ми брои секундите. Или сякаш някой ми напомня, че времето тече, а аз стоя и не правя нищо. Може би трябва да го оправя. Може би трябва да стана и да го стегна. Ама… не ми се занимава. Нямам сили. Уморена съм. Уморена от мъглата, от спомените, от нереализираните мечти, от капещия кран, от себе си. Затворих очи и усетих как клепачите ми натежават. Не знам дали заспивам, или просто се предавам.

Ах, Париж… Спомням си един художник, дето рисуваше мъглата. Не просто мъглата, а нещо повече. Той рисуваше самотата, меланхолията, красотата на тъмнината. И тогава разбрах, че понякога е по-хубаво да тъгуваш, отколкото да се усмихваш. Че животът не е приказка. Че животът е мъгла. И трябва да се научиш да се движиш в нея. Ама аз… май не се научих.

Въздъхнах. И се зарових още по-дълбоко в завивките. Мъглата навън стана още по-гъста. И миризмата на мокър бетон се усили. Капещият кран продължава да си отмерва секундите. И аз… май просто ще остана тук. За малко. Или за цяла вечност.

Помня една история за една баничка. Не, чакай… не беше за баничка. Беше за едни маслини. Купих ги от магазина, ама после ги забравих в хладилника. И като ги извадих след седмица… бяха станали на някакъв кисел сос. И после цялата къща миришеше на тях. Ужас. Ама какво ме е грижа за маслини сега? Нали? Нищо. Просто се сетих. Така де.

Студено е. И е влажно. И е сиво. И е тихо. И е мъгла. И е… нищо. Просто нищо. И аз… май просто ще си остана тук. За малко. Или за цяла вечност.

CategoriesГрижовно

Не спете на дивана!

Дневната е топла и уютна. Това е стаята, в която прекарвате най-много време. Там се намира малката масичка, където слагате чашата за вино, чай или кафе, книгата или списанието. Там е телевизорът с всички онези ваши предавания и сериали, на които можете сладичко да си подремвате. Там е и мекият диван, на който обичате да се излягате. Мнозина заспиват на това местенце, отпуснати след вечеря, и се молят никой да не им развали сладките часове до сутринта. Колко неприятно е да ви събудят и да ви накарат да се местите в леглото си, да се преобличате с пижамата си, да миете зъби и т.н. Особено възхитени и примамени от идеята да спят на диваните си са главно мъжете, които съвсем спокойно се отпускат там по време на мач с отбор, който не е сред фаворитите им. При това го правят независимо кое време от денонощието е.

sleep on coachСпането на дивана обаче не е най-полезното нещо. Дори той да е мек и да изглежда много удобен, когато сте изморени, в действителност усещате, че не е трябвало да прекарвате нощта или няколко часа след обяд на него едва след като сте се събудили двойно по-уморени от времето преди да си легнете.

Диваните са направени за сядане, а не за продължително спане. Те нямат матрак и са доста по-къси. Обикновено лягате на тях на една страна със свити в коленете крака. Не можете да шавате много и да сменяте позицията на тялото си. В резултат гръбнакът се изкривява, подари липсата на подходяща фирма за сън. Страдат и вратът и раменете ви, тъй като заемат неестествена позиция. След като се събудите чувствате обща скованост и доста често едната ви страна е изтръпнала.

Когато тялото не може да се отпусне, почивката и освежаването няма да настъпят. Няколко прекарани нощи на дивана са равносилни на три дни преход с камили и построяването на четвърт пирамида. Дискомфортът е проникнал във всяка частица на тялото ви. Но пък има нещо много хубаво в цялата история с диваните, разтегателни фотьойли и походните легла. Ако сте прекарали няколко нощи на някое от тях, след това ще оцените собствения си матрак по достойнство.

CategoriesГрижовно

Да се преборим с пролетната умора

Не знам за вас, но аз определено усещам, че т.нар. пролетна умора няма да ме подмине и тази година, особено след като превъртяхме часовникът с един час напред. Понеже аз самата опитвам да се боря със страничните ефекти на пролетта, зачетох се тук и там и реших да споделя впечатленията си с вас. Дано съм ви полезна 🙂

Причинете да се чувстваме уморени през първите пролетни дни се крият в удължаването на деня за сметка на нощта и преминаването от студено към топло време. Истината е, че колкото и да ни харесва пролетта, тялото ни физически не е подготвено за тази промяна и му отнема известно време да се приспособи към новите условия. Същевременно запасите от витамини и най-вече на витамин D в тялото ни са се изчерпали през зимата, защото тогава прекарваме значително по-малко време на открито, а храната ни е с по-ниска хранителна стойност. Комбинацията от тези фактори неминуемо отслабва тялото ни.

waking-upПоследствията е изпитвал всеки от нас на гърба си. Връхлита ни внезапна и сякаш непреодолимо умора. Постоянно ни се спи, не се чувстваме ползотворни и дори когато уж сме си починали, се нуждаем от почивка след почивката. Лично аз не се чувствам некомфортно в собствената си кожа, защото хем не ям много, хем все ми е тежко на стомаха. В комбинация с това пролетната умора неминуемо ни прави по-раздразнителни, непродуктивни и без тонус.

Какво можем да направим? Всъщност собствените ми наблюдения сочат, че пролетната умора се преодолява по-лесно, ако не създаваме условия да ни връхлети въобще. Ако през зимата се стараем да имаме физическа активност и се храним здравословно, доколкото е възможно, то по този начин поддържаме жизнения си тонус целогодишно. Личното ми мнение е, че най-важни са тренировките. Особено кардио упражненията, които ускоряват сърдечния ни ритъм и карат тялото ни да функционира на по-високи обороти. На второ място поставям сънят, който е препоръчително да бъде 8 часа на денонощие. Третият ключов фактор против пролетна умора е правилното хранене. Една изядена ябълка ще ви достави много повече полезни хранителни вещества, отколкото вафла, пакет чипс или каквото и да е сладко изкушение. Правилото  си го знаем: здрав дух – здраво тяло.

CategoriesГрижовно

Не на уморените очи

Умора в погледа, сенки под очите, тънки кървави нишки по склерата, торбички, сивкави клепачи. Сухота, главоболие, замъгляване на образите, дразнене от светлина, зачервяване и усещане за чуждо тяло – всичко това са признаци на уморените очи. Причините са липса на сън или непълноценен такъв, постоянно четене, взиране в монитора на компютъра, продължителна работа над микроскоп или друга дейност, която изисква напрягане на зрението.

За да не чувствате дискомфорт в очите, най-добре правете редовни упражнение за погледа, използвайте капки тип „сълзи“ и подходящ околоочен крем.

Упражненията: на всеки два часа си давайте по 5-10 минути почивка. Фокусирайте на близо и на далече и постойте поне 20-тина секунди със затворени очи. По време на работа с компютър мигайте често. Дразненето на погледа там в е резултат eyes cosmeticна непрекъснато променящите се, движещи и мигащи елементи на екрана. След работа или по обяд използвайте капки за изморени очи. Посетете вашия офталмолог, споделете за проблема и ако е необходимо, той ще ви изпише очила за компютър без диоптър.

Околоочният крем се използва сутрин и вечер. Има много подходящи марки като Vichy, L’Oreal, RoC, Academie, Gernetic, Eucerin и др. Изберете най-подходящият за вас с помощта на фармацевт.  Не забравяйте, че най-важна е хидратацията на кожата около очите за свежест, лекота и отнемането на чувството на тежест и дразнене.