Днес ще изляза малко от детската тематика, която подех през последните дни и ще се насоча към малко по-социална, просто защото смятам, че ГРИЖАТА ни трябва да е към всичко – не само към лицето или децата ни, към тялото или дома ни.

Всъщност много хора напоследък не правят нищо друго освен да търсят пагубни моменти в битието ни. Превръщаме в трагедии всяко нещо и правим квазитрагедии, дори когато НЕЩОТО не съществува.

who caresГРИЖА ли ни е за самите нас? Очевидно показваме лошо отношение към всикчо и всички, без обаче да се замисляме, че с такова поведение можем да обречем само себе си на негативизъм и да дадем едно доста лошо възпитание на следващото поколение, което копира нашите действия.

Кoгато се възмущаваме на най-различни неща, които ни дразнят, то ние първо, изпадаме в гнет, които подсъзнателно ни ядосва, и второ – настройваме се към най-малкото нещо и спираме да виждаме действителността.

Ако наистина ни е ГРИЖА за средата ни, за държавата ни, за бъдещето ни, трябва да се научим да не чоплим речта си с нещо, само за да имаме за какво да си говорим. Открих, че възмущението всъщност е признак на ниска култура. Замислете се, че е така. Повтаряме заучени фрази и веднага завързваме много лесен разговор, за който не се иска кой знае каква подготвеност, тъй като сме чували много пъти как околните реагират, обиждат, недоволстват. Това се е превърнало в рефлекс. Да кажеш нещо положително обаче – какво хубаво се е случило и с какво друго хубаво в Европа може да се сравни, изисква да си информиран, да имаш висока обща култура да направиш сравнение къде и кога и да покажеш съобразителност – как това нещо ще повлияе.

Колко хора мислят действително. Колко хора ги е ГРИЖА?

Rate this post

Leave a Reply