Една приятелка ме попита, защо, след като водя блог с името ГРИЖИТЕ, не пиша повече за бременни жени и деца. Отговорих й, че има много такива страници, а и аз просто имам интереси в малко по-друга насока. Това е така, потвърди тя, но тъй като много приятелки ми четели блога и ми имали доверие, би било добре поне от време на време да вкарвам нещо и по тази темата. Не че не съм го правела преди, но било по-хубаво да се сещам по-често.
Ами ще опитам, но нищо не обещавам.
Като за начало, за да съм полезна, се сетих за една тема, по която мога да споделя личен опит. Смукането на палче и гризането на ноктите при децата. Това нещо съм го наблюдава при сестра ми, които е доста по-малка от мен и имам живи спомени от нейното детство. Тогава майка ми се сблъска с този проблем, но по онова време нямаше форуми и не се споделяше така активно какво да се прави в такава ситуация. Затова следваше много и изключително бабешки съвети. Те обаче се оказаха доста практични.
Всяко едно дете в даден момент смуче палче или изобщо смуче пръстче. Това е следствие на смукателен инстинкт, носи му спокойствие и му помага да заспи, защото е монотонно действие и напомня майчина грижа и утеха. Много деца смучат палче и при стрес или напрежение. Поради тази причина по-големите деца започват да гризат нокти, носят шапки или не се разделят с любимите си одеялца. Опасно е, когато след определена възраст детето не може да се отучи. Специално смукането на палец може да доведе до деформация на горната челюст и наруши правилния растеж на зъбките и с последствие да се наложат чести посещения при зъболекар и сериозна намеса.
По бабини съвети, които подействаха, ние започнахме да приспиваме детето, като всеки път като опитваше да пъхне палче, майка ми или баба ми го издърпваха и му говореха. Детето приплакваше и се ядосваше. Разсейваха го с играчка или му четяха нещо. В случаите когато това не помагаше, намазаха палчето с лимон и след като на няколко пъти то се оказа кисело на малчугана, който се чудеше какво става… спря да го лапа. Постепенно изгуби този навик. Беше забавно, но най-важното – безвредно за детето.
Другото, което трябва да се направи е да си осигури чувство за сигурност и да не се създава напрежение пред детето. Това е много важно, особено при гризането на нокти. Затова баба ми винаги повтаряше, а след това майка ми на мен, за да ме подготви за моето майчинство, че най-важното е никога да не се карат родителите пред детето, за да не му се създава враждебна среда. Децата усещат, че нещо не е наред и стават неспокойни. СПОКОЙСТВИЕТО е ключът. Трябва да се обяснява търпеливо, да се говори с умерен тон, без излишни бурни емоции, рязка смяна на тона и крясъци. Помага се на детето при всяко действие, но не прекомерно. При такава практика резултатите бързо са на лице.