Когато ставаме родители често сме изпълнени със смесени чувства на страх и щастие. Напълно нормално и логично състояние предвид, че се изправяме пред нещо ново и непонятно, от което трябва да се учим, но и да внимаваме да не допускаме много грешки. Тогава започваме да се грижим за онова прекрасно малко създание, което осмисля целия ни живот. И ние се превръщаме в целия му свят. Първото лице, което види сутрин, усмивката, която очаква с нетърпение, храната и нежния допир.
С течение на времето свикваме да полагаме тези грижи за децата си. Това ни изморява, но също така и ни харесва. Обичаме да се чувстваме полезни и значими за нашите деца. Но идва един момент, в който те вече трябва да започнат да се оправят сами.
За нас майките този момент е тежък. Децата ни все още не са възрастни индивиди, но започват да се чувстват такива и за да успеят да се изградят като пълноценни хора е добре да ги оставим да направят грешките си и да вземат поуките си от тях.
Прекаленото обгрижване и загриженост, особено в тийнейджърската възраст, може да доведе до влошаване на отношенията ни с децата или тоталното им разглезване и неспособност да се грижат за себе си.
Намирането на златната среда е доста трудна задача. Често увлечени от задълженията си да бъдем майки и бащи, толкова дълго време, не осъзнаваме, че е дошъл моментът, в който е редно да отпуснем малко края, да се доверим на възпитанието, което сме дали на децата си до този момент и разбира се – на самите тях. Колкото по-голямо доверие засвидетелстваме към децата си, толкова по-внимателни ще бъдат те, за да не го загубят.
Знам, че на теория звучи прекрасно, но и практиката показва завидни резултати. Важно е да познаваме децата си и освен любовта, грижите и вниманието, с което ги даряваме, да им осигурим и здравословна свобода.