Грижовно • Кутия за споделени мисли • Page 7

Имате ли алергия към бижута?

Posted on 18.10.2015by Zagrijenost

На много от нас се е случвало да имат зачервяване или лек обрив след като са носели бижута от не благородни метали. Те са по-евтини и доста некачествени. Независимо че ни изкушават с привидно добрата си изработка и блясък, всъщност могат да причинят много дискомфорт на тялото ни. Най-често това са сърбеж, зачервяване, поява на ситен обрив или петна.

Това може да се дължи на неправилна изработка на бижуто – т.е. при недобро заглаждане на метала наличието на дребни грапавини може да предизвика дразнене.

Вторият вариант е използването на сплави като никел или хром. Това са елементите, които най-често се използват при изработката на бижута. С никел, например, се полират бижутата, за да изглеждат по-бляскави.

Тъкмо той обаче е алерген за много дами. Доказано е, че алергия към никел проявяват над 10% от жените по света. Тъкмо такива дами е добре да избягват бижута, закупени от случайни магазини. Тенекетата, които се предлагат в много магазини, независимо дали са по-евтини, или пък по-големи и позиционирани в Моловете, то те носят риск за кожата. Първото, което ще ви направи впечатление, при носенето на такива бижута, е позеленяването на кожата на мястото, на което сте ги носели и загуба на цвета на самото бижу.

Обикновено обривът идва след няколко часа от носенето му. Ако получите такъв, най-добрият начин да действате е като премахнете незабавно бижуто да измиете кожата с топла вода. Приложете и локална терапия – крем против кожни раздразнения или универсален крем за успокояване на кожата. Ако такъв не подейства, по-добре се консултирайте с дерматолог. Той ще ви каже най-добре какви мерки да предприемете, за да избегнете повторна поява на възпаление.

За напред подбирайте внимателно бижутата си. Най-добре носете украшения от чисто злато или сребро. Друг препоръчван метод е да лакирате с обикновен прозрачен лак повърхността на бижуто, което ще носите – синджир, гривна, пръстен, часовник и да го оставите да изсъхне. Ефектът обаче е временен, защото само след няколко дни лаковото покритие може да се излющи. Ако обаче изключително държите да носите съответното бижу на някакъв повод, само за няколко часа, то този малък трик ще ви свърши работа.

Грижовно

Защо не трябва да се страхуваме от старостта?

Posted on 14.10.2015by Zagrijenost

Красотата и младостта са застъпени в голяма степен в много истории, митове и легенди. Знаем на какво са способни вещици и магьосници, които искат да останат вечно млади от редица приказки, които са ни разказвали като деца.

Всеки човек иска да запази младостта си, заради визията, силата и издържливостта на тялото. Благодарение на младостта си имаме възможност да правим повече неща, да учим повече, да се развиваме по-бързо. С течение на времето тялото ни започва да се амортизира и претърпява промени. В резултата повечето хора започват да се притеснява и страхуват от безмилостния ход на годините.

Недейте! Не трябва да се страхувате от старостта, защото всяка промяна, според мен, е промяна за добро. Вярвам, че е така. С течение на годините младите момичета и момчета се оформят като жени и мъже. Лицето узрява, имат по-красив и здрав вид. Жените вече имат достатъчно приемливи черти, за да слагат грим, провокативни дрехи и високи обувки, без това са изглежда смешно. Мъжете могат да демонстрират дори зрялост, без това за се приема зле от околните. Той вече не изглежда толкова млад, за да е преуспял толкова бързо – това ще си помислят околните.

Натрупаните години ни дават повече опит и вече знаем как да го използваме. Лицето ни се е променило спрямо тези опит и имаме изглед на поумнели, интелигентни, зрели хора. Това е плюс като се има предвид, че много младоци изглеждат наивни и неуверени.

Полета на времето не означава непременно, че тялото ни няма да се чувства добре. Ако тренираме или поне спортуваме за удоволствие, храним се сравнително правилно и добре ще сме по-дълго време здрави и силни.

Моето лично мнение е, че жените и мъжете между 35 и 45 са в разгара на младостта си. Те изглеждат добре, знаят как да се справят в живота си и са достигнали определени върхове в личен и професионален план. Примерите са много. Едни от най-ярките са Катрин Зита Джоунс, Анджелина Джоли, Лийв Тейлър. Смятате, че те изглеждат добре, защото имат много пари и могат да се подлагат на какви ли не процедури. О не, не смятам – точно те – не. Те са млади и поддържани, просто защото имат желанието да го правят.

Грижовно

Закуска по… европейски

Posted on 29.09.2015by Zagrijenost

Когато стане дума за храна, имам много какво да пиша (даже започвам да си мисля, дали да не си направя и кулинарен блог 😉 ).

Както всички знаем приказката за важността на закуската, така всички обичаме няколкото вида закуски, с които можем да зарадваме близките си. При това става въпрос не за някакви си рецепти, а за това да приготвим традиционна сутрешна трапеза за някоя географска ширина.

Я да видим кои са ни известни – английска (бекон, яйца, тост, боб, домати, а може би и гъби – наистина питателно), американска (Върху дебели палачинки добавят сироп /в Канда – кленов/, йогърурт, а понякога и нареждат плодове или бекон – спрямо вкусовете), френска (кафе и кроасан), италианска (състои се от кафе, сок и пълнозърнеста питка или бишкоти, а често закусват и брускети) и… май толкова.

А какво ще кажете да пробвате нещо малко по-различно, като си останем на нашия си континент, и се разровим да видим какво има в други краища на Европа?

Португалската традиционна закуска се състои от кафе или капучино със сладък или солен мъфин, хляб с мармалад или сладък кекс.

Испанците пък приготвят чурос (churros) и топят в шоколад. (Едва ли все пак всеки ден го ядат, но това е просто уникално!).

Полската закуска се състои от бъркани яйца, домати върху препечен хляб с масло. Понякога се добавя и мед.

Немците пък обичат питки с шунка и други колбаси, масло и кисели или пресни краставички.

Ще се възползваме, че Москва се води в Европа и ще включим и руснаците в списъка. Те приготвят елда с пържени гъби или прекрасните блини – нещо като банички или мекици с извара или сирене и кисело мляко.

Традиционната турската закуска пък се състои от месо, приготвено със сирене, яйца, маслини, кисели краставички – може да са запечени заедно или сурови по отделно върху арабски хляб.

А какво приготвяте вие у дома и кое според вас може да се нарече традиционна българска закуска?

Грижовно

Още повече крема от Lacrima

Posted on 19.09.2015by Zagrijenost

Ако имате близки с деца, племенници или приятелки с малчугани, да знаете от мен едно: каните ли ги на гости, трябва ЗА-ДЪЛ-ЖИ-ТЕЛН-НО да имате нещо, с което да усмирите палавниците. Най-малкото, за да си чуете приказката със събеседниците си.

Ако щете ми вярвайте, но когато една от най-добрите ми приятелки беше у дома миналата неделя следобед, детето и не спря да тича от хола към спалнята и да се хвърля на леглото. Правият коридор между двете стаи сякаш го изкушаваше да изразходва енергията си. При това повтори упражнението „апартаментско тичане” към 267454647 пъти и продължаваше.

На нас възрастните сервирам кафе, на децата – натурален сок. Викам го да пие –дори не се трогва. За всички бях направила чийзкейк по лесна рецепта, която видях във фейсбук страницата на Lacrima, естествено с тяхното крема сирене.

Приятелката ми, още като видя да го изваждам от хладилника, каза, че изобщо няма да го яде нейният син. Не обичал. Не обичал ли? Ти да видиш. Само му показах творението си цели парчета праскови и закротува на масата цели 20 минути. Обра кремообразната част и плодовете и остави бисквитите.

Приятелката ми беше доста изненадана и ме попита как съм постигнала този ефект и какво има в чийзкейка. Обясних, че е с крема сирене Lacrima и обикновени бисквити Житен дар. Дадох и дори рецептата, за да приготви у дома.

Оказа се, че крема сиренето на Lacrima е доста добро попадение. Вече за втори път чувам, че децата харесват млечните продукти на тази марка и ми стана любопитно дали просто са толкова вкусни или пък са специално адаптирани за деца. В сайта на Lacrima не откривам такава информация. Ако някой може да ми отговори, подканям го да пише в коментар.

Което от двете да е – доволна съм да видя, че даден продукт се харесва, тъй като в момента на пазара има много стоки, повечето от които приготвяни от съмнителни суровини и със съмнителна хранителна стойност. А това, че децата обичат нещо и посягат към него, може да бъде показателно, тъй като техните вкусови рецептори са много изострени и именно заради това са естествено мерило за качество. Ако нещо им харесва и го ядат, значи то си заслужава.

Грижовно

Да пресадим дърво!

Posted on 13.09.2015by Zagrijenost

Много дървета не просъществуват у нас я заради нов булевард, я заради ново „кръгово“, я заради някоя нова кооперация. И докато съвременните жилищни комплекси никнат като гъби, добрите стари дървета биват изкоренявани или изрязвани до дъно, защото все ще пречат на някоя табела, балкон или електрически стълб.

Ето обаче един начин, чрез който лесно едно дърво може да бъде пресадено на друго място. У нас, в България, има две такива машини, които все още действат независимо дали сте ги виждали, или не. Естествено, две не са достатъчно. Използват се само за нуждите на паркове и градини. При това в столицата ни, доколкото знам. И все пак две са някакво начало и пак добре, че ги има, за да обслужват залесените площи и да „пазят зеленината“.

Грижовно

ГРИЖА ли ни е?

Posted on 02.09.2015by Zagrijenost

Днес ще изляза малко от детската тематика, която подех през последните дни и ще се насоча към малко по-социална, просто защото смятам, че ГРИЖАТА ни трябва да е към всичко – не само към лицето или децата ни, към тялото или дома ни.

Всъщност много хора напоследък не правят нищо друго освен да търсят пагубни моменти в битието ни. Превръщаме в трагедии всяко нещо и правим квазитрагедии, дори когато НЕЩОТО не съществува.

ГРИЖА ли ни е за самите нас? Очевидно показваме лошо отношение към всикчо и всички, без обаче да се замисляме, че с такова поведение можем да обречем само себе си на негативизъм и да дадем едно доста лошо възпитание на следващото поколение, което копира нашите действия.

Кoгато се възмущаваме на най-различни неща, които ни дразнят, то ние първо, изпадаме в гнет, които подсъзнателно ни ядосва, и второ – настройваме се към най-малкото нещо и спираме да виждаме действителността.

Ако наистина ни е ГРИЖА за средата ни, за държавата ни, за бъдещето ни, трябва да се научим да не чоплим речта си с нещо, само за да имаме за какво да си говорим. Открих, че възмущението всъщност е признак на ниска култура. Замислете се, че е така. Повтаряме заучени фрази и веднага завързваме много лесен разговор, за който не се иска кой знае каква подготвеност, тъй като сме чували много пъти как околните реагират, обиждат, недоволстват. Това се е превърнало в рефлекс. Да кажеш нещо положително обаче – какво хубаво се е случило и с какво друго хубаво в Европа може да се сравни, изисква да си информиран, да имаш висока обща култура да направиш сравнение къде и кога и да покажеш съобразителност – как това нещо ще повлияе.

Колко хора мислят действително. Колко хора ги е ГРИЖА?

Грижовно

Редно ли е да гримираме децата си?

Posted on 20.08.2015by Zagrijenost

Кожата е нещо, с което трябва да се гордеем! А детската кожа е поразително красива – невинна, гладка, свежа. Ние, по зрелите жени, можем да завиждаме на мекотата и младостта й. Не случайно в много приказки за деца именно младостта е така желаната от лошата героиня. Имаме този мотив в Снежанка, Рапунцел, Малката русалка, Спящата красавица и други.

Гримът е средството да подобрим вида си – да подчертаем чертите, които харесваме и да придадем по-мек вид на онези, които не ни се нравят. Но освен това и да изравним тена на кожата, да покрием следите от стареене. Именно по тази причина съм скептична към идеята да се гримират деца или много млади момичета.

Те виждат как майките им ежедневно нанасят грим на лицето си. Гримът ухае добре, цветен е, майката изглежда чудесно, всички по телевизията – филми, клипове, изображения са гримирани, затова и малките обожават да застанат пред огледалото, да облекат мамините дрехи и да си сложат мамините накити и обувки. И естествено – да се гримират. В основата се крие желанието им да пораснат по-бързо.

Играта обаче е едно, а съвсем друго е когато майката насърчава детето си, снима му видеа с него, лакира ноктите на краката и ръцете му. Вижте това видео на влогър, която помага на детето си да покаже как се гримира.

Какво е вашето мнение?

Аз лично смятам, че да се възпитава детето още в тази крепка възраст в суета не е много подходящо… За всяко нещо си има години. А детската красота е по-ценна от всичко, така че защо да я загрозяваме с грим. И тук не визирам само деца. Понякога, когато минавам покрай училища и виждам 14-15 годишни момичета с грим, ми изглежда нередно тези девойки, с още пухкави блузи и устнички, да се правят на големи какички и да говорят и да имат поведението на пораснали.

Грижовно

Дъщерята е дъщеря цял живот

Posted on 05.08.2015by Zagrijenost

От малки момичетата винаги прекарват повече време с майките си, а момчетата с бащите си. Мъжете израстват силни, практични и разумни със съзнанието, че трябва да носят отговорност за бъдещото си семейство. Или поне повечето от тях. Жените се възпитават в грижовност, нежност и всеотдайност. Затова те винаги гледат с особено внимание мъжете си, децата си и никога не забравят за нуждите на остаряващите им родители.

Грижовността е тази черта, която определя вниманието към човека. Когато дъщерята израства, при нея нуждата да се отдели и да стане самостоятелна идва малко по-късно, продиктувана от чувство на състрадание и носталгия.

Затова хората са казали, че синът се отделя от семейството, но дъщерята е дъщеря за цял живот. Тази мисъл е вярна именно поради тази причина. Обяснението е психологическо. Но преди да поставим знак за равенство между всички синове и дъщери на планетата нека имаме предвид, че възпитанието, което получаваме в крайна сметка е това, което ни предопределя като личности. Децата, които са възпитавани в традиционни ценности и уважение, без значение пола, винаги ще се бъдат близки с родителите си, независимо колко напрегнат е животът им, колко всеотдайна е половинката им и колко собствени деца имат… или колко са остарели самите те.

Грижовно

Децата трябва да се асоциират с правилните герои и чрез книжките на Светослав Кантарджиев

Posted on 26.07.2015by Zagrijenost

Детските книжки са толкова важни в живота на едно дете, колкото игрите и вниманието на родителя. Чрез тях то научава типове поведение, възприема стереотипи, заучава действия в ситуации, както и основните морални ценности – не кради, обичай, разликата между доброто и злото и що е то благородната лъжа.

Затова много внимавайте, родители, какви книжки купувате на вашите палавници. Разбира се, за всяка възраст има определен тип. Най-малките чрез книгите научават повече за света, така че по-предпочитани са истории с растения и животни. По-големите се нуждаят от по-дълги и поучителни истории.

У дома имаме много книги, но не знам защо детето посяга най-вече към тези на Ню Медиа Груп – издателството на Светослав Кантарджиев. Може би защото са от онези истории, които най-много се харесват на децата. Имаме „Василеса Прекрасна“, „Скъсаните пантофки“, „Вълшебната тиква“, „Патенцето Сивогушка“…

Обяснявам си този своеобразен феномен с образността на текста. Книжките на Кантарджиев не съдържат просто някакви абстрактни модерни реплики на героите и странни действия съвременен тип, а класически разказ с ясни и умни слова на персонажите. Освен това илюстрациите са от онези, които само като ги погледнеш и ти става уютно. Напомнят майчина ласка и грижа. Реалистични и едновременно приказни са, а не изкривени и модернистични, та детето и родителят да се чудят какво е нарисувано.

В изданията от Светослав Кантарджиев има нещо особено. Някаква магия, която въздейства на децата. Може би тя е в размера и удобството за четене. Може би е в добротата и неподправеността на героите.

В определена възраст ежедневието на детето се състои от основните режимни моменти. Тогава е важно знанието за човешките взаимоотношения, за опасностите в света, да му бъдат поднесени под форма, която може да разбере и да осмисли. Приказките дават точно това – стойностен пълнеж с правила и принципи, разказани метафорично, но видими за малчуганите.

Затова моят съвет към всички майки и бащи, баби и дядовци е да четат на децата си и да ги поощряват сами да посягат към книгите. Този навик се възпитава тъкмо в семейството. А ако вие не четете, също нямате извинение да не приобщите децата си към клуба на четящите.

Чрез книгите детето придобива увереност, самочувствие и има усещането за сигурност, защото вече е разбрало какво може да се случи в реалността, вече е разбрало, че има мили, но и недобронамерени хора и ще знае как да се справя с тях в бъдеще. Също така приказките отварят пред детето много въпроси, на които родителят може да даде различни отговори и да засегне теми, които не би се сетил да обясни сам.

И така, споделих ви, че слабостта на нашата дъщеря са изданията на Ню Медиа Груп на Светльо Кантарджиев. Споделете и вие приятели, кои книги се харесват на вашите деца, защото с тази статия можем да бъдем полезни на много родители, сега и в бъдеще.

Грижовно

Как да отучим детето за гризе нокти и смуче палец?

Posted on 21.07.2015by Zagrijenost

Една приятелка ме попита, защо, след като водя блог с името ГРИЖИТЕ, не пиша повече за бременни жени и деца. Отговорих й, че има много такива страници, а и аз просто имам интереси в малко по-друга насока. Това е така, потвърди тя, но тъй като много приятелки ми четели блога и ми имали доверие, би било добре поне от време на време да вкарвам нещо и по тази темата. Не че не съм го правела преди, но било по-хубаво да се сещам по-често.

Ами ще опитам, но нищо не обещавам.

Като за начало, за да съм полезна, се сетих за една тема, по която мога да споделя личен опит. Смукането на палче и гризането на ноктите при децата. Това нещо съм го наблюдава при сестра ми, които е доста по-малка от мен и имам живи спомени от нейното детство. Тогава майка ми се сблъска с този проблем, но по онова време нямаше форуми и не се споделяше така активно какво да се прави в такава ситуация. Затова следваше много и изключително бабешки съвети. Те обаче се оказаха доста практични.

Всяко едно дете в даден момент смуче палче или изобщо смуче пръстче. Това е следствие на смукателен инстинкт, носи му спокойствие и му помага да заспи, защото е монотонно действие и напомня майчина грижа и утеха. Много деца смучат палче и при стрес или напрежение. Поради тази причина по-големите деца започват да гризат нокти, носят шапки или не се разделят с любимите си одеялца. Опасно е, когато след определена възраст детето не може да се отучи. Специално смукането на палец може да доведе до деформация на горната челюст и наруши правилния растеж на зъбките и с последствие да се наложат чести посещения при зъболекар и сериозна намеса.

По бабини съвети, които подействаха, ние започнахме да приспиваме детето, като всеки път като опитваше да пъхне палче, майка ми или баба ми го издърпваха и му говореха. Детето приплакваше и се ядосваше. Разсейваха го с играчка или му четяха нещо. В случаите когато това не помагаше, намазаха палчето с лимон и след като на няколко пъти то се оказа кисело на малчугана, който се чудеше какво става… спря да го лапа. Постепенно изгуби този навик. Беше забавно, но най-важното – безвредно за детето.

Другото, което трябва да се направи е да си осигури чувство за сигурност и да не се създава напрежение пред детето. Това е много важно, особено при гризането на нокти. Затова баба ми винаги повтаряше, а след това майка ми на мен, за да ме подготви за моето майчинство, че най-важното е никога да не се карат родителите пред детето, за да не му се създава враждебна среда. Децата усещат, че нещо не е наред и стават неспокойни. СПОКОЙСТВИЕТО е ключът. Трябва да се обяснява търпеливо, да се говори с умерен тон, без излишни бурни емоции, рязка смяна на тона и крясъци. Помага се на детето при всяко действие, но не прекомерно. При такава практика резултатите бързо са на лице.