Всички казват, че закуската е най-важното ядене за деня. Дори и аз съм го твърдяла в доста мои постове. Обаче тази сутрин си говорих с много мои колеги, които ме уверяват не веднъж, че не могат да закусват преди работа. Самата аз не го правя много често, просто защото не чувствам глад и не искам да се насилвам. И се питам, след като закуската е толкова важна, защо реално никой не я тачи толкова, независимо от милионите статии, които бълва мрежата по този въпрос.
Имам теория. Първо, закуската е това важно нещо, за което се сещаме към 9-10 часа. Всъщност точно когато пристигаме на работното си място се чувстваме жадни и огладнели. Дори през уикендите изпитваме желание да похапнем нещо винаги в този промеждутък от време. Второ, ранното ставане и ранната закуска – в 7 часа да речем, не е за всеки стомах. Тогава организмът още спи и единственото, за което копнее, е начин да се събуди. Мозъкът има нужда от освежаваща напитка – кафе, какао, черен чай или друго, за да накара тялото да се раздвижи и да поеме дневните си задължения. Едва след като това разбуждане е факт и вече сме станали, пътували и пристигнали на работното си място, стомахът е готов да поеме първата порция храна за деня. И тогава тя трябва да е доста питателна, а не банички, понички или бисквитите, които се разграждали в продължение на 4 часа в организма. Тези залъгалки ни помагат да изтраем до 12, след което се храним с някакъв сандвич или друго (при добър вариант – с нещо готвено). Засищаме се, но от 13 часа на обяд до 18 ч., докогато е стандартното работно време, отново изгладняваме като вълци. Докато се приберем минава още около час и резултатът е, че се нахвърляме на набързо приготвена храна в огромни количества, а това вече не е никак здравословно!!!
Ето как самият начин на живот ни показва, че е почти невъзможно да следваме онези прекрасни разписания за пълноценно и питателно хранене сутрин. А когато денят тръгне по този начин, се разбива цялата схема на храненията до края на деня.
