За да бъдем адекватни в грижата си за света и за хората около нас, първо трябва да отделим нужното внимание на себе си. Но в забързаното ежедневие колко от нас го правят? Можем ли първо да отворим вратите на собствените си ум и сърце и тогава да мислим за всичко останало? Как да го постигнем?
В момента има хиляди страници литература на подобна тема. Вярвам, че всеки самостоятелно намира своите начини за постигане на мир и хармония. Точно затова и аз реших да ви споделя своя лесен, но изключително резултатен начин. Той се състои в нищо повече от една книга с 365 странички.
Става въпрос за „Отвори вратите към сърцето си“ на Айлин Кади. С това четиво се сдобих посредством моя приятелка. Тя е абсолютен фен на темата с позитивното мислене и открива най-невероятните материали в сферата. Така разбрала и за тази конкретна книга. Оказало се обаче, че вече не е в тираж, не се печата и занапред няма подобни възгледи. Единствено можело да се сдобие с нея чрез антиквариат. Но интересното тук е, че не във всички подобни книжарници я имало. Затова когато приятелката ми я открила случайно във Варна, закупила всички налични копия.
Първоначално, като получих четивото, си помислих, че е отново някоя дълбоко прехвалена книга с мъдри мисли. Грешах. Още от текста за първия ден – няма да го забравя този 30-ти септември, намерих много дълбок смисъл. Знаете, че всеки в себе си таи различни въпроси и се терзае по определени теми. Така и аз точно в този момент бях на кръстопът и се чудих какво решение да взема. Прочита на текста за точно този ден ми помогна, защото ме накара да променя изобщо гледната си точка.
И за следващите дни, и за други ситуации открих толкова много истини, които са толкова прости. Наистина не знам как да ви го опиша, защото чувството е невероятно и много облекчаващо. Сега чета тези кратки текстчета в книгата и сутрин, и вечер – защото мисля, че през деня ни се случват безумно много неща, влияещи на преценката ни.
Аз смятам, че съм на път да отворя напълно вратите не само към сърцето, но и към съзнанието си. Радвам се, че открих своята алтернатива. Може и вие да я изпробвате, а може от тези редове да ви дойдат много други вдъхновяващи идеи, за да постигнете блаженството на грижата и хармонията за себе си.
Category: Грижовно
Грижа за кожата на лицето след 30
Стандартната грижа за кожата на лицето се състои от сутрешен и вечерен тоалет – измиване и тонизиране. Но ако на 20 години това е достатъчно, след 30 нещата започват да се променят.
Няма как да спрем времето и, искаме или не, след 30-тата годишнина то се отразява по-осезаемо. Производството на колаген в кожата намалява, а в допълнение с неподходяща козметика и неблагоприятни фактори, много бързо се появяват първите бръчици и отпускане на тъканта. Ето защо трябва да започнете да включвате допълнителни процедури за грижа, за да запазите кожата си здрава и сияйна.
Това означава, че в козметичната ви чантичка трябва да присъстват овлажнител, почистващ лосион и задължително слънцезащитен крем. Всички продукти, които използвате, трябва да бъдат напълно съобразени с типа кожа, който имате. В противен случай ефектът може да се превърне в дефект.
Първата стъпка към грижата за кожата започва с нейното почистване. Дори да използвате най-качествените продукти, те не биха имали влияние, ако кожата ви е замърсена. Мокрите кърпички са удобен, но не особено ефективен вариант, защото в някои случаи изсушават кожата или само разнасят мръсотията. Затова е хубаво да откриете подходящ почистващ лосион или гел без сулфати. Мицеларната вода също е добра опция за почистване и предпочитан продукт от много жени.
Нанасянето на тоник е задължително след почистване на кожата. Ако страдате от бързо омазняване, вземете си продукт със съдържание на спирт. Той е подходящ и за комбинирана кожа, като отстранява лъскавината на лицето. След тоника нанесете серум с колаген, ретинол или хиалуронова киселина, който помага за възстановяването на клетъчно ниво.
Започнете да добавяте и anti-age крем. Нека не ви плаши името, това е полезен продукт, който снабдява кожата с витамини и хранителни вещества и също се ползва от почти всички възрасти.
След 30 години е нормално да започне появата на малки тъмни петънца, които се дължат на мелатонима в кожата. По този повод дерматолозите предлагат да започнете да си набавяте естествени антиоксиданти, като витамин C например.
За да имате здрава и красива кожа, добре е да си създадете добри хранителни навици. Увеличете приема на пресни плодове и зеленчуци, като сведете до минимум захарта и преработените храни. Те разграждат колагена в кожата и предизвикват по-бързо стареене.
Колко бързо лицето ви ще покаже първите белези на стареене зависи от много фактори, но ако се грижите за кожата си и обръщате специално внимание на нейните нужди, ще забавите появата им.
Как се грижим за пиърсингите си?
Полагате ли някакви грижи за пиърсингите си без значение къде се намират те? Редовно почистване, дезинфекция и промивки, носене само на аксесоари от благородни метали и прочие. Има толкова много хигиенни рутини, които трябва да спазваме, за да не предизвикаме инфекции.
Първите си пиърсинги или „дупки на ушите“, както ги нарича мама, получих когато бях на 5. Спомням си първоначалните медицински обеци, които бяха с форма на сърце. Този момент ми е останал в съзнанието, защото малко след това изгубих едната си обеца в детската градина и се наложи пак да посетим лекарката, която ми проби ушите.
Когато бях в пети клас бе много модерно да се направи поне още една дупка. Така на лявото си ухо се сдобих с втора обеца. Направих го тайно от родителите си и дълго време се надявах да не забележат. Късметът бе на моя страна и им съобщих в точния момент, в който те да не ми се разкрещят.
Повече пиърсинги не съм имала намерение да си правя и затова разполагам само с тях. Наскоро обаче извадих малката втора обичка от дупката на едното си ухо и забелязах, че има някаква лепкава слуз по нея, мръсотия и усещах специфична миризма. Проверих и останалите си пробити дупки и се оказа, че с всички е така.
Реших да се консултирам с дерматолога ми, за да не се окаже някоя скрита инфекция. Ако и вие имате същия проблем, не се притеснявайте, не е нищо сериозно. Лекарят ме посъветва в края на всяка седмица така както почиствам ушите си, да преминавам и през пиърсингите. Бях чувала за дезинфекцирането им, но си мислих, че важи само за наскоро направените.
Истината е, че щом ние самите сме направили нещо по тялото си и искаме да го поддържаме, е необходимо да полагаме усилия. Запомнете, че задължително трябва да промивате пробитите дупки на ушите или където имате поне пиърсинг веднъж седмично. Използвайте спирт. След това внимателно почистете обицата и се стремете да премахнете всички наслоени мръсотии по нея. Оставете промитото място поне за 10 минути без аксесоара и едва след това го поставете.
Винаги носете обеци от злато, сребро, стомана или платина. Не използвайте тенекиени, които могат да възпалят мястото и да се наложи да лекувате гнойни рани. Полагайте правилните грижи и ще бъдете изненадани от резултата.
3 красиви растения, които не изискват много грижи
Апартаментите невинаги са идеален дом за големи стайни растения – затова хората по градовете често се ориентират към по-малки и по-лесни за отглеждане видове, подходящи за ограниченото пространство и за ограниченото време, с което разполагат повечето от нас. Тъй като много обичам цветя и въобще зеленина, наскоро потърсих съвети за красиви и неангажиращи растения, с които да разкрася дома си. Сега ще ги споделя с вас:
Невен
Известен със своите оранжеви и жълти цветове, невенът носи свежест във всяка стая и бързо може да се превърне в отличен аксесоар, тъй като те растат бързо и лесно. Тъй като те са растения, които се адаптират към всяко пространство и се нуждаят от минимум грижи, лесно можете да създадете подходяща среда за тях – достатъчно е да поставите това растение близо до прозорец, така че да може да получава достатъчно естествена светлина и да расте правилно. През лятото ще ви трябват само 3 – 4 поливания седмично и 2 или 3 през останалата част от годината.
Африканска виолетка
Африканската виолетка не изисква много внимание, за да се поддържа в добро състояние през лятото или зимата. Отглежда се специално на закрито и се нуждае само от малко слънчева светлина всеки ден, така че, ако е възможно, я поставете на източен прозорец, за да може цветето да получи необходимата сутрешна слънчева светлина. По отношение на почвата, дръжте я влажна, но не прекалявайте с водата, защото това може да накара цветето да изгние твърде бързо. Също така, не забравяйте да избягвате намокрянето на листата, тъй като водните капки могат да причинят мъртви петна по тях. Струва си да се отбележи, че растението процъфтява в райони с хубаво време, така че дръжте прозорците си отворени, за да им доставите необходимия свеж въздух.
Бегония
Въпреки че традиционно се смята за цвете, което се гледа на открито, бегонията също може лесно да се адаптира към живота в апартамент, тъй като е издръжлива, с ниска поддръжка и обилно цъвтяща. Бегониите предпочитат по-ниски температури, така че преди да си купите такава, се уверете, че домът ви не е прекалено горещ. Поставете ги близо до слънчев прозорец, за да насърчите растежа и ги поливайте веднъж или два пъти на ден в зависимост от климата и влагата на почвата.
Грижите за доброто настроение
За да се чувствате добре на почти всяко място, което отидете и сред почти всички хора, с които общувате е важно да сте позитивно настроени и да умеете да запазвате усмивката си в почти всички ситуации. Но независимо, че работата е натоварена и със сигурност много отговорна, винаги е добре да отделяте по 5 минути на няколко часа, за да се отърсите от задачата, която изпълнявате в момента и да си кажете няколко приказки с колегите около вас.
По този начин ще установите, че както работата ви върви по-добре, така и времето минава по-приятно сред колегите. В същото време няма да се усетите в кой един момент в разговора, те могат да ви дадат интересна идея, която ще е от полза за вашата работа или решението на определен служебен проблем, който ви е измъчвал.
Ето по този начин можете ежедневно да се грижите за доброто си настроение и да си правите живота по-забавен, по-интересен, по-динамичен, по-пълноценен.
Разговор – не подарък
Много хора държат на подаръците, когато имат някакъв повод. Било то рожден ден, имен ден, или голям празник като Коледа, те държат да получат подарък от близките си хора, защото така се чувстват уважавани. Аз съм на тотално противоположно мнение по този въпрос. Много повече бих предпочела да прекарам едно наистина пълноценно време с дадените хора, такова в което те не си гледат непрестанно в телефоните, въвлечени са максимално в разговора, който се води и се наслаждават на моята компания.
Това много повече ме радва, защото за мен това е по-истинско засвидетелстване на уважението и грижата на този човек за мен. Минаването с един подарък, който може да е избиран дълго време, но пък за сметка на това да сме се лишавали от контакта един с друг, за мен е меко казано посредствено.
Още повече когато става въпрос за наистина близки хора, които вече са ти подарили абсолютно всичко, за което може да си помисли човек.
Наречете ме луда или нещо друго, но това са моите разбирания за отношенията между хората. Защото за мен е много по-важно именно контактът и взаимоотношенията, отколкото материалните неща.
Преди, сега и личните финанси
Родителите ми много пъти са ми разказвали за времето, когато те са били на моята възраст. Как вече са имали семейство, деца и един ипотечен кредит, който да изплащат. Вноските по него не са им се отразявали особено много и са живеели сравнително спокоен живот.
След поредния подобен разказ се замислих малко по-сериозно върху причината това наистина да е било реалността на нашите родители. Не знам до колко заключенията ми са верни, но за мен имат много логика.
Много е важно в подобен тип сравнения да се взимат предвид всички фактори на времето. Не можем да извадим един единствен показател от миналото и да го сравняваме със същия показател от настоящето, изключвайки работните заплати, стандарта на живот и стоките и услугите, от които са можели да се възползват родителите ни.
Разсъждавайки в тази насока първо трябва да се отбележи, че много по-малък процент от хората са завършвали висше образование. Следователно веднага след гимназията те са започвали да работят нещо. Още повече, че ако са завършили професионални гимназии (т.нар. техникуми), държавата им е осигурявала работа в някой завод, в който повечето от хората са се и пенсионирали. Това е създавало една сигурност у тях, а за конкуренция на пазара на труда… не знам дали трябва въобще да говорим, тъй като производството е било особено зависимо от човешката сила по онова време и винаги е имало нужда от работна ръка.
На второ място ще поставя един особено важен, според мен, фактор – развитието на икономиката. Всички сме чували истории, в които се разказва как по магазините не е имало особено голям избор. Жилищата на всички изглеждаха почти по един и същи начин, поради простата причина, че друг модел мебели не са се предлагали. И това е най-елементарния пример за ситуацията. Днес можем да избираме от десетки мебели, телевизори, фурни, перални и т.н.
Също изключително важно е технологичното развитие. Все пак времето, в което нашите родители са били на 25-30-годишна възраст, дори домашните телефони са били рядкост. Днес всеки има мобилен телефон, някои от които се равняват като цена на един лек автомобил от онова време.
На последно място, но не по важност, поставям възможността да се пътува. В миналото единствените страни, в които е било позволено да се пътува, това са били държавите от социалистическия блок. Държавите от Западна Европа са били заклеймявани като капиталистически „врагове“ на нашия идеалистичен свят. Днес отвсякъде ни предлагат екскурзии до близки и далечни дестинации, които обаче струват пари. Да не говорим за летните почивки, които навремето са осигурявани от завода с 20-дневна карта в база на учреждението. Днес всичко е частно. Днес всичко е частно и иска немалко пари.
Ето защо възрастта за теглене на ипотечни кредити например, в сегашната ни действителност, значително се е покачила. Да не говорим, че хората трудно успяват да балансират между хилядите изкушения на пазара и вноските си. Ето и защо често просрочват задълженията си и стават клиенти на колекторски агенции като ЕОС Матрикс, които са специализирани в събиране и управление на просрочени вземания.
Дали нашите родители са имали по-добра финансова култура или просто не са имали толкова разнообразни възможности, за които да си харчат парите, това не знам. Но е задължително, когато правим паралел между определени неща в миналото и настоящето, да отчитаме всички възможни фактори, определящи действителността на времето.
Кой е най-полезният спорт
Бързият и кратък отговор на този въпрос е – този, който доставя удоволствие. Много е лесно на фитнес инструкторите да казват на хората как и по какъв начин да тренират телата си. Но според мен какъвто и спорт да изберете, той трябва наистина да ви доставя удоволствие. Няма смисъл да правите нещо, само защото някой е решел, че така трябва и това е полезно. Наистина полезно за вас ще бъде да се движите и да поддържате тонуса си с нещо, което наистина ви доставя удоволствие. Просто всеки трябва да намери най-доброто за себе си.
Аз лично много харесвам спорта скуош. Интензивен, динамичен и развиващ много аспекти на човешкото тяло и мисъл. От една страна спортът е свързан с бързина на краката и ръцете, от друга с много добра координация и следене на топчето. Друг положителен аспект на този вид спорт е, че развива и стратегическата и пространствена мисъл. Реално по правилата на играта, можете да използвате четири от четири стени на игрището, в което играете. Следователно комбинитивността, бързата и стратегическа мисъл, също са сред оръжията на добрия скуош състезател.
Не на последно място ще отбележа, че това е спорт, който използва почти всички мускулни групи на вашето тяло, което означава, че е прекрасна тренировка, дори за тези, които искат да изваят телата си.
Градът, в който ще отгледам децата си
Като столица на България, София е и най-големият град в страната. И без да се разграничава от съвременните тенденции на масова урбанизация, той привлича все повече жители, които търсят професионално развитие, високо образование и сигурен живот. Това, заедно с по-късите разстояния до работа, бързия достъп до услуги и по-ниските разходи за поддръжката на дома, са сред предимствата на живота в големия град.
И аз лично смятам, че това е бъдещето на света ни – все по-урбанизирани общества, които живеят в градове, които са планирани по начин, който им позволява да съществуват като самостоятелна екосистема. Тоест разчитат на възобновяеми източници на енергия; пречистване на водните ресурси; използвани за битови нужди; електронно регулиране на публичния транспорт, така че хората да се придвижват предимно с него, като по този начин се ограничат вредните емисии, отделяни от автомобилите в атмосферата. За да се постигне това обаче, градовете ни трябва да се планират изключително прецизно, като не бива да бъде забравян нито един аспект от тяхното изграждане.
Става въпрос за внимателно планиране на пътната инфраструктура, жилищните зони, административния и бизнес център, както съблюдаване на въздушните маси, местата през които преминават те и изграждането на зелени площи на тези места. Друг важен аспект е адаптирането на вече съществуващата инфраструктура и сграден фонд в града, както и на обезпечаването на сигурността на многобройното население, което тези благоприятни условия ще привлекат.
В тази насока в Столична община работят активно, а със създаването на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ), осигуряват необходимите средства за реализирането на проекти, допринасящи за подобряването на облика на града и създаването на благоприятни условия на живот.
СОПФ е специализирана агенция, създадена през 1994-а година, която има за цел да акумулира средствата, постъпили в следствие от продажбата на общинско имущество. Той се управлява от Съвет за управление, който е в 14-членен състав – 9 общински съветници, 4 заместник-кмета и изпълнителният директор на Столичната общинска агенция за приватизация. Председател на Съвета за управление на СОПФ е Орлин Алексиев – общински съветник от ПП ГЕРБ.
За период 2015-2018 година, СОПФ е отпуснал 94 628 614 лева, разпределени в направления образование, екология и зелени системи, транспорт, здравеопазване, социална сфера и достъпна среда, култура, спорт и младежка дейност, сигурност и административни сгради в София.
Финансирани са над 170 проекти на Столична община, като реализираните със средствата проекти, са във всички райони на столицата, допълни още Орлин Алексиев.
Майките ли са виновни?
Много често мои приятелки и познати, които все още не са открили своята половинка, заявяват, че вече не са останали истински мъже, че няма джентълмени, няма отговорни и свестни мъже. Виновни ли са майките за това? Задавам този въпрос, защото попаднах на една статия на известния руски актьор Дмитрий Нагиев. Познаваме го от много филми и сериали, лично аз много го харесвам като актьор. В едно интервю той казва, че майките са виновни за това мъжете днес да са „мухльовци“.
Според него майките прекалено много обгрижват синовете си и прекалено много ги „лигавят“ като не ги оставят дори да си ожулят коляното. Според него майките изпадат в истерия, ако се случи нещо на рожбичките им. Коя майка няма да се почувства зле, ако детето му се нарани, но трябва ли наистина моментално да го гушнем и да го целунем за всяка драскотина? Все пак 80% от играта навън е свързана с рани. Димитрий Нагиев осъжда и начина, по който майките обличат момчетата, според него те от малки трябва да се обличат като големи момчета и най-малкото да ги оставят да се хранят сами. Според него резултатът от всичко това е разглезени, капризни момченца със странно виждане за мода и надежда мама и тате да го изхранват до старини.
За актьора понятието „мъж“ означава той да е силен, отговорен и да успява сам да взима решенията в живота си. Според него един мъж трябва на първо място да е джентълмен и да поставя дамите пред себе си, на второ място да е състрадателен към по-слабите и трето да поставя себе си на последно място. Мъжът е длъжен да бъде търпелив, да умее да признава грешките си и съответно да носи отговорност за тях, да бъде грижовен и да бъде различен.
Според Димитрий Нагиев момченцата трябва да бъдат възпитавани като мъже още от тригодишна възраст. На тази възраст започват да разбират и да асимилират това, което им се казва и затова трябва да се отнасяме с тях като с възрастни. Но това в никакъв случай не означава, че трябва да спрем да си играем с тях или да им показваме нежността и обичта си, но всичко трябва да е в граници.
А вие съгласни ли сте с тезата на лошото момче на руското кино?