CategoriesГрижовно

Няколко мита за плодовете

Всички искаме да се чувстваме добре и да сме здрави. Здравето е от онези богатства, които започваме да ценим, едва след като започнем да го губим. Тогава се вкопчваме в него и упорито се опитваме да го задържим при себе си. Едно от първите действия, които предприемаме в тази насока, е да преосмислим начина си на живот и хранителните си навици. Някак си ни е втълпено, че плодовете и зеленчуците неизменно са полезни и ако ги консумираме повече, ще бъде по-здрави. Да, ама не съвсем…

Вярно е, че плодовете са богати на витамини, но те са също така богати на фруктозна захар, с чийто прием не бива да злоупотребяваме. Освен това състава им е изцяло въглехидратен. Не съдържат нито мазнини, нито протеини, а и двете са необходими на организма. Затова не можете да се храните единствено с плодове, ключът е в разнообразната храна.

192666

Плодовете трябва да се консумират разделно. Тъй като за тяхното усвояване се отделят определени ензими, силно препоръчително е да се консумират 2 часа преди и след друга храна. В противен случай организмът се затруднява в усвояването им и те престояват по-дълго време в стомаха. Респективно ще изпитате стомашен дискомфорт, подутост и тежест.

Плодовете се ядат ограничено. Макар калоричната им стойност да е по-ниска в сравнение с други храни, те все пак не могат да се консумират неограничено. Всичко трябва да е с мяра. Най-калорични между другото са авокадото, бананите и гроздето, които не е препоръчително да консумирате ежедневно.

Има разлика между свежите и сушените плодове! Сушените са силно дехидратирани и в следствие на тази обработка са лишени от витамин С, който винаги присъства при пресните. Иначе съставът им е приблизително еднообразен. Имайте предвид обаче, че някои сушени плодове са допълнително подсладени, за да бъдат по-вкусни.

Кога да хапваме плодове? Най-подходящите моменти са сутрин, преди обед или следобед. Така ще можете да ги консумирате по-лесно разделно. Не е препоръчително да се ядат вечер, защото плодовете дават на тялото чиста енергия. Ако тя не бъде изразходена веднага, вероятно ще започне да се трупа в тялото ви като запас. Все пак по-добре е да хапнете ябълка и да си легнете, отколкото парче кекс, шоколад или пакет бисквити.

И още едно, последно уточнение. Плодовият сок няма същите хранителни стойности, както целите плодове. Няма и как да е иначе, след като се лишавате от месестата част на плода.

CategoriesГрижовно

За ползите от репичките

Колкото повече наближава Великден, толкова повече ми се преяжда Великденска салата. Знаем кои са трите основни съставки към нея – маруля, репички и сварено яйце. В този ред на мисли установих, че не знам почти нищо за репичките, които с такова удоволствие похапвам. Запитах се: какви са те, какво ми дават, когато ги ям? В търсене на този въпрос, се зачетох по темата и открих доста интересни неща. Представям ви част от тях:

radishesРепичките за разлика от други кореноплодни зеленчуци, съдържат около 90% вода в състава си. Това ги прави изключително нискокалорични и хидратиращи – в 100 гр. репички се съдържат от 10 до 16 калории. Това обаче не означава, че не са хранителни. Напротив! В състава им има редица полезни витамини и минерали, сред които витамини от група В, както и витамин С. Чрез тези вкусни зеленчуци можем да си набавим също така определени дози калий, цинк, фосфор и фолиева киселина, които са изключително важни за организма ни. От тях калият спомага за здравето на нервите и мускулните ни тъкани, както и за по-лесна концентрация и безпроблемно функциониране на бъбреците. В комбинация с високото водно съдържание на репичките, се улеснява процеса по детоксикация на тялото.

Репичките също така оказват благоприятно влияние върху храносмилането и уриноотделянето. Почистват кръвта и я зарежат със свеж кислород. Смята се, че редовната консумация на репички дори забавя до някаква степен образуването на ракови клетки!

Така че яжте си зеленета салата, сложете й възможно повече репички и се насладете на положителните им ефекти върху тялото ви.

CategoriesГрижовно

Да се преборим с пролетната умора

Не знам за вас, но аз определено усещам, че т.нар. пролетна умора няма да ме подмине и тази година, особено след като превъртяхме часовникът с един час напред. Понеже аз самата опитвам да се боря със страничните ефекти на пролетта, зачетох се тук и там и реших да споделя впечатленията си с вас. Дано съм ви полезна 🙂

Причинете да се чувстваме уморени през първите пролетни дни се крият в удължаването на деня за сметка на нощта и преминаването от студено към топло време. Истината е, че колкото и да ни харесва пролетта, тялото ни физически не е подготвено за тази промяна и му отнема известно време да се приспособи към новите условия. Същевременно запасите от витамини и най-вече на витамин D в тялото ни са се изчерпали през зимата, защото тогава прекарваме значително по-малко време на открито, а храната ни е с по-ниска хранителна стойност. Комбинацията от тези фактори неминуемо отслабва тялото ни.

waking-upПоследствията е изпитвал всеки от нас на гърба си. Връхлита ни внезапна и сякаш непреодолимо умора. Постоянно ни се спи, не се чувстваме ползотворни и дори когато уж сме си починали, се нуждаем от почивка след почивката. Лично аз не се чувствам некомфортно в собствената си кожа, защото хем не ям много, хем все ми е тежко на стомаха. В комбинация с това пролетната умора неминуемо ни прави по-раздразнителни, непродуктивни и без тонус.

Какво можем да направим? Всъщност собствените ми наблюдения сочат, че пролетната умора се преодолява по-лесно, ако не създаваме условия да ни връхлети въобще. Ако през зимата се стараем да имаме физическа активност и се храним здравословно, доколкото е възможно, то по този начин поддържаме жизнения си тонус целогодишно. Личното ми мнение е, че най-важни са тренировките. Особено кардио упражненията, които ускоряват сърдечния ни ритъм и карат тялото ни да функционира на по-високи обороти. На второ място поставям сънят, който е препоръчително да бъде 8 часа на денонощие. Третият ключов фактор против пролетна умора е правилното хранене. Една изядена ябълка ще ви достави много повече полезни хранителни вещества, отколкото вафла, пакет чипс или каквото и да е сладко изкушение. Правилото  си го знаем: здрав дух – здраво тяло.

CategoriesГрижовно

В зелени чинии ядем повече зелена храна

Неоспорима истина е, че начинът ни на хранене оказва огромно влияние върху начина ни на живот и това как се чувстваме. Храната е източник на енергия, на сила, жизнен тонус и щастие. Храната е здраве и удоволствие.

Подозирам, че и вие като всички умни и интересуващи се млади хора, знаете колко е важно да живеем здравословно и умно. Запознати сте с благотворното влияние на плодовете и зеленчуците върху тялото ни и знаете колко е важно да ги приемаме ежедневно. Затова ще ви издам един трик как по естествен и напълно непринуден начин да увеличите дневната си доза зелени храни. А като се замислим… кое всъщност е зелено? Краставицата, броколите, марулята, спанакът, зелето, магданоза и т.н. все полезни вкусотии, които освен всичко са засищащи и нискокалорични. Това автоматично означава, че ядейки повече от тях, ще консумирате по-малко от останалите ястия на масата, които вероятно са и много по-калорични.

asian_salad_green_plate_harticleИ така, за какво става въпрос? Идеята е, че ако сервирате зелена и още някаква храна в зелена чиния, ще хапвате повече от първата. Това се получава, защото по-светилите картофи, месо, риба или каквото сте сготвили, изпъкват на тъмно-зеления фон на чинията. Това създава илюзията, че са по-големи и обемни и респективно си слагате по-малко от тях в чинията. Същевременно цветът „поглъща“ зелената храна, правейки я да изглежда по-малко и от нея слагате повече. Звучи логично, нали?

Защо не пробвате? Според мен ще се получи и без да полагате каквито и да е допълнителни усилия, ще направите нещо полезно за здравето си 😉

CategoriesГрижовно

Немарливи ли сме към здравето си?

Здравейте прескъпи читатели и блогъри. Много от нас, сигурна съм, често се оставяме на течението, точно когато е най-наложително да се вземем в ръце и да направим нещо за себе си. Особено що се отнася до здравето. Факт е, че много хора изпитват огромен стрес при посещение на лекар, а наложи ли се да си правят изследвания или да постъпят в болница по един или друг повод, направо полудяват.

Лично аз имам роднини, които упорито отказват да посетят лекар и отлагат почти до последния момент, колкото и застрашително да е положението. Не го разбирам и това е! Не разбирам и как при проблем оставяме автомобила си в сервиза, при авария викаме техник или водопроводчик за ремонт, а сме немарливи към собственото си здраве. А и форумите или съвети от близки и приятели могат да изиграят лоша шега.

Точно по темата се сещам за един лекар, който бе написал подходящ текст в сайта си. Даже ще ви го копирам:  „Внимание! Не предприемайте самолечение! Често пациентите търсят отговор на оплакванията си в интернет или достъпната специализирана литература. Това крие риск от фатално забавяне на правилната диагноза при редица сериозни заболявания …“

za-da-nqmate-zapek-piite-na-gladno-goreshta-voda-s-med-i-maslo-framar Д-р Антон Тодоров е коремен хирург и проктолог от Пловдив, доктор на медицинските науки, преподавал е в МУ Пловдив, работи  и в медицински център „Фама“. Не случайно такъв специалист е извел предупреждение в сайта си. Чудя се колко ли са били пациентите, постъпили при него след дълго и търпеливо мълчание за проблема си, обострил се междувременно почти до крайност. Ако прочетете повече от статиите в здравни сайтове, в които търсят мнението му за медицински съвет, ще забележите, че почти навсякъде той подчертава необходимостта заболелият непременно да се консултира с лекар и казва, че лечението е ефективно единствено при установяването без съмнение на правилната диагноза.

Дано съм ви убедила мои скъпи читатели, че отношението към собственото ни здраве показва уважение към нас самите. Нашето тяло е създадено, за да ни служи, но то е и носител на духа и съзнанието ни – на личността ни. Запитайте се просто – заслужаваме ли да страдаме вместо да потърсим навременна помощ и да получим облекчение.

CategoriesГрижовно

5 от най-рисковите професии в света

imagesОпасността се крие навсякъде около нас. Тя е в проявите на природата, в ежедневието, дори в най-простите ни битови занимания. Някои хора обаче са избрали опасността. За тях тя се е превърнала в тяхна професия. 5 от най-рисковите професии смятам да споделя днес с Вас:

1. В моята класация номер едно заемат миньорите. Според мен няма нищо по-опасно и по-неприятно от това да работиш под земята – копаейки, извозвайки, строейки галерии. Тези хора несъмнено са родени с лъвски сърца, рискувайки живота си през всеки един ден от годинаta, слизайки във земните недра, без да знаят дали няма да се случи взрив, срутване или наводнение. Без да знаят дали ще излязат.

2. Пожарникарите. Независимо доброто оборудване, борбата с огъня, изправянето пред лицето на смъртта коства огромно количество храброст. Не рядко има пострадали в опитите си да спасят живот – изгаряния, задух и др.

3. Обръщам внимание на рибарите. Не го очаквахте, нали? Рибарите работят при всякакви климатични условия, при небивали клатушкане и всякакви остри и заплитащи се атрибути. Опасност се крие и при най-малкото морско вълнение, при внезапно развихрила се буря, при неизправност в плавателния съд. Възможни са подхлъзвания, оплитане в мрежите и не малко падания зад борда.

4. Тук  поставям пилотите и авиоекипажът. При тях мерките за сигурност са най-жестоки, но и при най-малката неизправност… ами шансовете за спасение са жестоки.

5. Лекарите. Тук имаме цял куп предписания за сигурност, но и цял куп атакуващи човешкото здраве фактори. В особено незавидно положение са медиците, грижещи се за хората с тежки заболявания, преносими по въздушнокапков път. Риск се прие при най-простото изкашляне, има опасност от порязване и убождане по време на операции и др.

Могат ада се изведат още много рискови професии от гледна точка степен на стрес, география, политически особености. Възможни са безкрайно много класации по различни критерии.  В тях ще намерят място сапьори, каскадьори, шофьори на тирове, космонавти, военни и др. Моята е абсолютно любителска.