Родителите ми много пъти са ми разказвали за времето, когато те са били на моята възраст. Как вече са имали семейство, деца и един ипотечен кредит, който да изплащат. Вноските по него не са им се отразявали особено много и са живеели сравнително спокоен живот.
След поредния подобен разказ се замислих малко по-сериозно върху причината това наистина да е било реалността на нашите родители. Не знам до колко заключенията ми са верни, но за мен имат много логика.
Много е важно в подобен тип сравнения да се взимат предвид всички фактори на времето. Не можем да извадим един единствен показател от миналото и да го сравняваме със същия показател от настоящето, изключвайки работните заплати, стандарта на живот и стоките и услугите, от които са можели да се възползват родителите ни.
Разсъждавайки в тази насока първо трябва да се отбележи, че много по-малък процент от хората са завършвали висше образование. Следователно веднага след гимназията те са започвали да работят нещо. Още повече, че ако са завършили професионални гимназии (т.нар. техникуми), държавата им е осигурявала работа в някой завод, в който повечето от хората са се и пенсионирали. Това е създавало една сигурност у тях, а за конкуренция на пазара на труда… не знам дали трябва въобще да говорим, тъй като производството е било особено зависимо от човешката сила по онова време и винаги е имало нужда от работна ръка.
На второ място ще поставя един особено важен, според мен, фактор – развитието на икономиката. Всички сме чували истории, в които се разказва как по магазините не е имало особено голям избор. Жилищата на всички изглеждаха почти по един и същи начин, поради простата причина, че друг модел мебели не са се предлагали. И това е най-елементарния пример за ситуацията. Днес можем да избираме от десетки мебели, телевизори, фурни, перални и т.н.
Също изключително важно е технологичното развитие. Все пак времето, в което нашите родители са били на 25-30-годишна възраст, дори домашните телефони са били рядкост. Днес всеки има мобилен телефон, някои от които се равняват като цена на един лек автомобил от онова време.
На последно място, но не по важност, поставям възможността да се пътува. В миналото единствените страни, в които е било позволено да се пътува, това са били държавите от социалистическия блок. Държавите от Западна Европа са били заклеймявани като капиталистически „врагове“ на нашия идеалистичен свят. Днес отвсякъде ни предлагат екскурзии до близки и далечни дестинации, които обаче струват пари. Да не говорим за летните почивки, които навремето са осигурявани от завода с 20-дневна карта в база на учреждението. Днес всичко е частно. Днес всичко е частно и иска немалко пари.
Ето защо възрастта за теглене на ипотечни кредити например, в сегашната ни действителност, значително се е покачила. Да не говорим, че хората трудно успяват да балансират между хилядите изкушения на пазара и вноските си. Ето и защо често просрочват задълженията си и стават клиенти на колекторски агенции като ЕОС Матрикс, които са специализирани в събиране и управление на просрочени вземания.
Дали нашите родители са имали по-добра финансова култура или просто не са имали толкова разнообразни възможности, за които да си харчат парите, това не знам. Но е задължително, когато правим паралел между определени неща в миналото и настоящето, да отчитаме всички възможни фактори, определящи действителността на времето.
