Много често мои приятелки и познати, които все още не са открили своята половинка, заявяват, че вече не са останали истински мъже, че няма джентълмени, няма отговорни и свестни мъже. Виновни ли са майките за това? Задавам този въпрос, защото попаднах на една статия на известния руски актьор Дмитрий Нагиев. Познаваме го от много филми и сериали, лично аз много го харесвам като актьор. В едно интервю той казва, че майките са виновни за това мъжете днес да са „мухльовци“.
Според него майките прекалено много обгрижват синовете си и прекалено много ги „лигавят“ като не ги оставят дори да си ожулят коляното. Според него майките изпадат в истерия, ако се случи нещо на рожбичките им. Коя майка няма да се почувства зле, ако детето му се нарани, но трябва ли наистина моментално да го гушнем и да го целунем за всяка драскотина? Все пак 80% от играта навън е свързана с рани. Димитрий Нагиев осъжда и начина, по който майките обличат момчетата, според него те от малки трябва да се обличат като големи момчета и най-малкото да ги оставят да се хранят сами. Според него резултатът от всичко това е разглезени, капризни момченца със странно виждане за мода и надежда мама и тате да го изхранват до старини.
За актьора понятието „мъж“ означава той да е силен, отговорен и да успява сам да взима решенията в живота си. Според него един мъж трябва на първо място да е джентълмен и да поставя дамите пред себе си, на второ място да е състрадателен към по-слабите и трето да поставя себе си на последно място. Мъжът е длъжен да бъде търпелив, да умее да признава грешките си и съответно да носи отговорност за тях, да бъде грижовен и да бъде различен.
Според Димитрий Нагиев момченцата трябва да бъдат възпитавани като мъже още от тригодишна възраст. На тази възраст започват да разбират и да асимилират това, което им се казва и затова трябва да се отнасяме с тях като с възрастни. Но това в никакъв случай не означава, че трябва да спрем да си играем с тях или да им показваме нежността и обичта си, но всичко трябва да е в граници.
А вие съгласни ли сте с тезата на лошото момче на руското кино?
на надеждата. Бихме искали да провокираме зрителите да се замислят това ли е бъдещето, в което искат да живея, и ако не да започнат да правят малки промени, първо и основно в собствения си живот, за да подобрят прогнозата за бъдещето. Експозицията не е финален прочит на плановете за бъдещето, а отворено пространство за дискусия и това си личи от формата на представянето и. Ако Марс е отговор какъв е въпросът? Какво ни прави хора? Кой иска да живее вечно? Работи ли още моделът на демокрация?
