След като в предния си пост се втурнах в малко обществена тематика, ще си позволя в този пост да довърша идеята си, защото смятам, че блоговете са именно за това – да споделяш мнение, което да получи мрежови отзвук. След това ще си продължа с красотата…
Наистина смятам, че 2014 година ще бъде годината на младите. Очаквам най-сетне да започнем да излизаме от времето на изтърканите педали на газта на държавната кола и най сетен да се качим в нов модел Бъдеще.
Между преди и сега се откри една доста голяма пропаст. Несъмнено причината е бързото технологично развитие, което допринеса за глобализация на света. Спомням си времето, когато докараха у дома първия ни компютър. Бях впечатлена, изумена и развълнувана. Няколко седмици посещавах часове по компютърна грамотност и докато завърших курса на един стар Правец, разбрахме, че компютрите вече са еволюирали. Тогава сестра ми беше още бебе. Компютър пристигна в първите й съзнателни спомени. Детето директно хвана мишката и не след дълго знаеше повече за машинката по пътя на самоучителството, отколкото аз.
Да не говорим как реагира старото поколение на новата и полезна техника. Част от по-възрастните хора все още пишат на клавиатурата с по един пръст, и работят бавничко в административните учреждения. И докато големите дългогодишни фирми тепърва се приспособяват, онлайн услугите нарастват, младите пренесоха рекламата в социалните мрежи и станаха далеч по-конкурентноспособни, разбраха как се печели и започнаха да създават собствена сфера – на услугите: онлайн продажби, касиране, игри, системи за онлайн обучение и други. Студенти се обучават по физика, биохимия, инженерни специалност, роботика… Те са далеч по-търсени на пазара на труда от възрастни хора с традиционно хуманитарно образование.
Какъв е изводът? Светът ни трябва да поверим в ръцете на младите. Моята надежда е в хората, които знаят как да изградят сигурно и красиво бъдеще. За момента тази надежда е доста крепка, но все пак надежда.