Етикет: деца

CategoriesГрижовно

Децата в Уганда и как можем да помогнем

Posted on 17.11.2024by Zagrijenost

Уганда, често наричана „перлата на Африка“, е страна с невероятна природа и богато културно наследство. Въпреки това, голяма част от населението, особено децата, срещат сериозни предизвикателства.

Около 41% от населението в Уганда живее под линията на бедността. Това се отразява пряко върху децата, които често нямат достъп до основни нужди като храна, здравеопазване и образование.

Въпреки че образованието е безплатно в държавните училища, много семейства не могат да си позволят униформи, учебници и други необходими материали. Това води до високи нива на напускане на училище, особено сред момичетата.

Малария, недохранване и липса на чиста вода са сред основните здравословни проблеми, с които се сблъскват децата. Липсата на адекватно здравеопазване често прави тези проблеми още по-сериозни.

Много деца в Уганда са принудени да работят, за да помогнат на семействата си. Това ги лишава от възможността да се образоват и да имат нормално детство.

Как можем да помогнем?

Даренията за училища, учебници, униформи и стипендии могат значително да подобрят достъпа на децата до образование. Някои организации също така работят за създаването на училища в селските райони.

Чрез финансиране на проекти за изграждане на кладенци и системи за пречистване на вода, можем да осигурим на децата достъп до чиста и безопасна питейна вода.

Дарения за лекарства, ваксини и мобилни клиники могат да помогнат за справяне със здравословните проблеми на децата. Програмите за обучение на местни здравни работници също имат голямо значение.

Много организации работят за подобряване на живота на децата в Уганда. Например UNICEF: Работи за предоставяне на образование, здравеопазване и защита на децата. Save the Children осигурява храна, здравеопазване и подкрепа за образованието. Compassion International спонсорира програми за развитие на деца.

Ако имате възможност, доброволческата работа в Уганда може да бъде изключително полезна. Много организации търсят доброволци за преподаване, медицинска помощ и строителство.

CategoriesГрижовно

Загриженост или задушаване?

Posted on 19.04.2016by Zagrijenost

Когато ставаме родители често сме изпълнени със смесени чувства на страх и щастие. Напълно нормално и логично състояние предвид, че се изправяме пред нещо ново и непонятно, от което трябва да се учим, но и да внимаваме да не допускаме много грешки. Тогава започваме да се грижим за онова прекрасно малко създание, което осмисля целия ни живот. И ние се превръщаме в целия му свят. Първото лице, което види сутрин, усмивката, която очаква с нетърпение, храната и нежния допир.

С течение на времето свикваме да полагаме тези грижи за децата си. Това ни изморява, но също така и ни харесва. Обичаме да се чувстваме полезни и значими за нашите деца. Но идва един момент, в който те вече трябва да започнат да се оправят сами.

За нас майките този момент е тежък. Децата ни все още не са възрастни индивиди, но започват да се чувстват такива и за да успеят да се изградят като пълноценни хора е добре да ги оставим да направят грешките си и да вземат поуките си от тях.

Прекаленото обгрижване и загриженост, особено в тийнейджърската възраст, може да доведе до влошаване на отношенията ни с децата или тоталното им разглезване и неспособност да се грижат за себе си.

Намирането на златната среда е доста трудна задача. Често увлечени от задълженията си да бъдем майки и бащи, толкова дълго време, не осъзнаваме, че е дошъл моментът, в който е редно да отпуснем малко края, да се доверим на възпитанието, което сме дали на децата си до този момент и разбира се – на самите тях. Колкото по-голямо доверие засвидетелстваме към децата си, толкова по-внимателни ще бъдат те, за да не го загубят.

Знам, че на теория звучи  прекрасно, но и практиката показва завидни резултати. Важно е да познаваме децата си и освен любовта, грижите и вниманието, с което ги даряваме, да им осигурим и здравословна свобода.

CategoriesГрижовно

Редно ли е да гримираме децата си?

Posted on 20.08.2015by Zagrijenost

Кожата е нещо, с което трябва да се гордеем! А детската кожа е поразително красива – невинна, гладка, свежа. Ние, по зрелите жени, можем да завиждаме на мекотата и младостта й. Не случайно в много приказки за деца именно младостта е така желаната от лошата героиня. Имаме този мотив в Снежанка, Рапунцел, Малката русалка, Спящата красавица и други.

Гримът е средството да подобрим вида си – да подчертаем чертите, които харесваме и да придадем по-мек вид на онези, които не ни се нравят. Но освен това и да изравним тена на кожата, да покрием следите от стареене. Именно по тази причина съм скептична към идеята да се гримират деца или много млади момичета.

Те виждат как майките им ежедневно нанасят грим на лицето си. Гримът ухае добре, цветен е, майката изглежда чудесно, всички по телевизията – филми, клипове, изображения са гримирани, затова и малките обожават да застанат пред огледалото, да облекат мамините дрехи и да си сложат мамините накити и обувки. И естествено – да се гримират. В основата се крие желанието им да пораснат по-бързо.

Играта обаче е едно, а съвсем друго е когато майката насърчава детето си, снима му видеа с него, лакира ноктите на краката и ръцете му. Вижте това видео на влогър, която помага на детето си да покаже как се гримира.

Какво е вашето мнение?

Аз лично смятам, че да се възпитава детето още в тази крепка възраст в суета не е много подходящо… За всяко нещо си има години. А детската красота е по-ценна от всичко, така че защо да я загрозяваме с грим. И тук не визирам само деца. Понякога, когато минавам покрай училища и виждам 14-15 годишни момичета с грим, ми изглежда нередно тези девойки, с още пухкави блузи и устнички,  да се правят на големи какички и да говорят и да имат поведението на пораснали.

CategoriesГрижовно

Децата трябва да се асоциират с правилните герои и чрез книжките на Светослав Кантарджиев

Posted on 26.07.2015by Zagrijenost

Детските книжки са толкова важни в живота на едно дете, колкото игрите и вниманието на родителя. Чрез тях то научава типове поведение, възприема стереотипи, заучава действия в ситуации, както и основните морални ценности – не кради, обичай,  разликата между доброто и злото и що е то благородната лъжа.

Затова много внимавайте, родители, какви книжки купувате на вашите палавници. Разбира се, за всяка възраст има определен тип. Най-малките чрез книгите научават повече за света, така че по-предпочитани са истории с растения и животни. По-големите се нуждаят от по-дълги и поучителни истории.

У дома имаме много книги, но не знам защо детето посяга най-вече към тези на Ню Медиа Груп – издателството на Светослав Кантарджиев.  Може би защото са от онези истории, които най-много се харесват на децата. Имаме „Василеса Прекрасна“, „Скъсаните пантофки“, „Вълшебната тиква“, „Патенцето Сивогушка“…

sivigushkaОбяснявам си този своеобразен феномен с образността на текста. Книжките на Кантарджиев не съдържат просто някакви абстрактни модерни реплики на героите и странни действия съвременен тип, а класически  разказ с ясни и умни слова на персонажите. Освен това илюстрациите са от онези, които само като ги погледнеш и ти става уютно. Напомнят майчина ласка и грижа. Реалистични и едновременно приказни са, а не изкривени и модернистични, та детето и родителят да се чудят какво е нарисувано.

В изданията от Светослав Кантарджиев има нещо особено. Някаква магия, която въздейства на децата. Може би тя е в размера и удобството за четене. Може би е в добротата и неподправеността на героите.

В определена възраст ежедневието на детето се състои от основните режимни моменти. Тогава е важно знанието за човешките взаимоотношения, за опасностите в света, да му бъдат поднесени под форма, която може да разбере и да осмисли. Приказките дават точно това – стойностен пълнеж с правила и принципи, разказани метафорично, но видими за малчуганите.

Затова моят съвет към всички майки и бащи, баби и дядовци е да четат на децата си и да ги поощряват сами да посягат към книгите. Този навик се възпитава тъкмо в семейството. А ако вие не четете, също нямате извинение да не приобщите децата си към клуба на четящите.

Чрез книгите детето придобива увереност, самочувствие и има усещането за сигурност, защото вече е разбрало какво може да се случи в реалността, вече е разбрало, че има мили, но и недобронамерени хора и ще знае как да се справя с тях в бъдеще. Също така приказките отварят пред детето много въпроси, на които родителят може да даде различни отговори и да засегне теми, които не би се сетил да обясни сам.

И така, споделих ви, че слабостта на нашата дъщеря са изданията на Ню Медиа  Груп на Светльо Кантарджиев. Споделете и вие приятели, кои книги се харесват на вашите деца, защото с тази статия можем да бъдем полезни на много родители, сега и в бъдеще.

CategoriesГрижовно

Организация на детска стая

Posted on 11.12.2014by Zagrijenost

mess2Често детската стая изглежда все едно през нея е минал ураган, поне в очите на родителите. На децата ви сигурно не им прави впечатление, но вие не може да понесете такъв хаос. Позната картинка, нали? Подреждането на стая не е от най-трудните неща, но не стигайте до момента, в който всеки път вие трябва да го вършите. Научете детето си на дисциплина още докато е малко и това ще му е от полза и за в бъдеще. Под организацията на детска стая не отнасяме само разтребване обаче, а и начина й на обзавеждане, съобразен с нуждите на детето.

Имайте предвид, че трябва да погледнете на нещата от гледната точка и на родител, и на дете. Хората рядко се замислят как едно дете вижда света, в буквалния смисъл. Малчуганите са нисички, затова си представете нещата от техния ъгъл на зрение. Някои обекти в стаята ще им изглеждат огромни и труднодостъпни. Просто седнете на земята и се огледайте наоколо – от там всичко изглежда съвсем различно, нали? Има много неща, които не са доизмислени докрай. Например нашите закачалки са твърде големи за техните дрехи. Гардеробът с плъзгащи се врати е опасен, защото могат да си прищипят пръстите като го затварят. Всичко това трябва да се има предвид още на фаза обзавеждане.

Що се отнася до подреждането, трябва да се опитате да представите нещата така, че детето ви само да поиска да има подредена стая. Правилната стратегия ще доведе до положителен резултат, затова обмислете нещата внимателно. Тъй като фигурата на родителя е авторитет за детето, вие трябва да му служите за пример и да му покажете как е редно да се случват нещата. Думите понякога не вършат работа, зависи от детето. Ако и при вас е така, стратегията, която ще донесе успех, е да превърнете всичко в игра – състезание помежду ви. Така детето ви ще научи, че редът трябва да се спазва не само в детската стая, но и по принцип в живота.

CategoriesГрижовно

Родителските грижи…

Posted on 11.07.2014by Zagrijenost

Помните ли като бяхте малки и се карахте с родителите си, а те винаги ви казваха: „Когато един ден имаш свои деца, ще разбереш защо постъпвам така“. А повтаряте ли тази реплика и на вашите деца?

Нека ви споделя какво сочат моите наблюдения по темата. Децата си мислят, че ако родителите им забраняват нещо, го правят поради липса на доверие. Тогава децата започват да се бунтуват, понеже вече  се чувстват онеправдани. С какво за си заслужили недоверието, питат се? Какво толкова са направили и къде са сбъркали?

А родителите си повтарят на ум как детето им е все още малко, как не е пораснало достатъчно за това или онова. Мислят си, че ако отиде на онзи рок концерт, на който иска, ще му се случи нещо. Ще го смачкат, някой ще го изплаши до смърт на връщане към дома… в тази тъмнина.

Получава се много голям конфликт, в който нито една от страните ме иска да погледне през гледната точка на другия.

Фактите са следните. Децата искат свобода и рано или късно си я вземат с или без съгласието на родителите. А за родителите децата им винаги си остават деца и искат да се грижат за тях… дори когато децата вече не искат. 670px-Convince-Your-Parents-That-You-Are-Old-Enough-to-Date-Step-3Родителите винаги се притесняват, че нещо може да се случи, че нещо ще се обърка, че светът навън е суров и не знаеш кой дебне зад ъгъла. А децата им винаги са смели и не се притесняват от нищо… Това са моите наблюдение, имате право да не се съгласите, но поне помислете над тях.