Здравейте прескъпи читатели и блогъри. Много от нас, сигурна съм, често се оставяме на течението, точно когато е най-наложително да се вземем в ръце и да направим нещо за себе си. Особено що се отнася до здравето. Факт е, че много хора изпитват огромен стрес при посещение на лекар, а наложи ли се да си правят изследвания или да постъпят в болница по един или друг повод, направо полудяват.
Лично аз имам роднини, които упорито отказват да посетят лекар и отлагат почти до последния момент, колкото и застрашително да е положението. Не го разбирам и това е! Не разбирам и как при проблем оставяме автомобила си в сервиза, при авария викаме техник или водопроводчик за ремонт, а сме немарливи към собственото си здраве. А и форумите или съвети от близки и приятели могат да изиграят лоша шега.
Точно по темата се сещам за един лекар, който бе написал подходящ текст в сайта си. Даже ще ви го копирам: „Внимание! Не предприемайте самолечение! Често пациентите търсят отговор на оплакванията си в интернет или достъпната специализирана литература. Това крие риск от фатално забавяне на правилната диагноза при редица сериозни заболявания …”
Д-р Антон Тодоров е коремен хирург и проктолог от Пловдив, доктор на медицинските науки, преподавал е в МУ Пловдив, работи и в медицински център „Фама”. Не случайно такъв специалист е извел предупреждение в сайта си. Чудя се колко ли са били пациентите, постъпили при него след дълго и търпеливо мълчание за проблема си, обострил се междувременно почти до крайност. Ако прочетете повече от статиите в здравни сайтове, в които търсят мнението му за медицински съвет, ще забележите, че почти навсякъде той подчертава необходимостта заболелият непременно да се консултира с лекар и казва, че лечението е ефективно единствено при установяването без съмнение на правилната диагноза.
Дано съм ви убедила мои скъпи читатели, че отношението към собственото ни здраве показва уважение към нас самите. Нашето тяло е създадено, за да ни служи, но то е и носител на духа и съзнанието ни – на личността ни. Запитайте се просто – заслужаваме ли да страдаме вместо да потърсим навременна помощ и да получим облекчение.