Може би днес трябва да ви честитя Баба Марта, но не зная защо, когато настъпи първи март винаги се сещам преди всичко друго за пролетното почистване.
Денят е приятен и освен прекрасната атмосфера, с която ставаме късно, закусваме бавно и се закичваме с мартеници, сме готови и за подвизи.
Става ми леко и приятно на душата като помисля, че нямам други ангажименти, освен този да си планирам през кой от топлите почивни дни да измия прозорците или да присъдя цветята.
Пролетното почистване не означава, че имам кой знае колко работа и съвсем не значи, че не трябва да почиствам дома си през зимата. Когато дойдат топлите месеци обаче е време да се погрижа за дома като му позволя да се проветри така както не смея да допусна студения въздух да се завърти из стаите през зимата. Готова съм да изтупам килимите и да изпера завесите, защото знам, че сега ще изсъхнат по-бързо. Ред е на миенето на прозорците, както казах, и на терасите, и на стълбищата. И най-вече – на прибирането на зимните дрехи и обувки. Обаче аз лично за последното засега ще се въздържа, независимо, че от сърце ми се иска да изпера пуловерите, да ги прибера по шкафовете и да не ги поглеждам чак до октомври. Но като я зная Баба Марта колко люта може да бъде, смятам да поизчакам с това.
Пролетта е любимият ми сезон. Сякаш нещо вътре в мен всяка година отново се пробужда за живот. Нямам търпение да цъфнат цветята и да се радвам на аромата, на вкусните пролетни плодове, на топлото слънце и на разходките сред природата.