Помните ли като бяхте малки и се карахте с родителите си, а те винаги ви казваха: “Когато един ден имаш свои деца, ще разбереш защо постъпвам така”. А повтаряте ли тази реплика и на вашите деца?
Нека ви споделя какво сочат моите наблюдения по темата. Децата си мислят, че ако родителите им забраняват нещо, го правят поради липса на доверие. Тогава децата започват да се бунтуват, понеже вече се чувстват онеправдани. С какво за си заслужили недоверието, питат се? Какво толкова са направили и къде са сбъркали?
А родителите си повтарят на ум как детето им е все още малко, как не е пораснало достатъчно за това или онова. Мислят си, че ако отиде на онзи рок концерт, на който иска, ще му се случи нещо. Ще го смачкат, някой ще го изплаши до смърт на връщане към дома… в тази тъмнина.
Получава се много голям конфликт, в който нито една от страните ме иска да погледне през гледната точка на другия.
Фактите са следните. Децата искат свобода и рано или късно си я вземат с или без съгласието на родителите. А за родителите децата им винаги си остават деца и искат да се грижат за тях… дори когато децата вече не искат. 
Родителите винаги се притесняват, че нещо може да се случи, че нещо ще се обърка, че светът навън е суров и не знаеш кой дебне зад ъгъла. А децата им винаги са смели и не се притесняват от нищо… Това са моите наблюдение, имате право да не се съгласите, но поне помислете над тях.