Мъжете са от Марс, жените от Венера. Всеизвестен факт, който се заражда още от детските години и е съвсем естествен.
Затвърдих мнението си след като прочетох книгата „Как се възпитават момчетата“ на Стив Бидълф. В нея има няколко теории за периодите от развитието, които много съвпаднаха с моя мироглед. Също и чрез тях си обяснявам доста от поведението на моите деца. Ще споделя с вас и дано ви бъде интересно.
От раждането си момченцата са като всяко друго бебе – нуждаят се от своята майка. За тях тя е извор на храна, успокоение и любов. Неслучайно те се чувствай спокойни, когато чуят сърцето на мама – звук, който са слушали цели девет месеца. Този период продължава някъде до около 6-7 годишна възраст. До тогава трябва да се има предвид, че майката ще е авторитет.
Следващият период настъпва от завършването на детската градина до началото на пубертета. Тогава момчето осъзнава, че е момче и че има съвсем различни интереси от тези на мама. Все пак тя е жена. Тогава на преден план излиза бащата като водеща фигура. Таткото е човекът, който показва мъжкия сват на момчето и заедно имат много интереси. Тогава момчето вижда как тати се държи към мама и се държи по същия начин към момичетата. Затова бъдете внимателни.
Около 14-тата година от живота на момчето настъпва пубертетът. Тогава хормоните бушуват и бунтарството се развива, защото и критичното мислене се появява. В този периода нито мама, нито тати са авторитети. Те са просто хората, които „мрънкат много“. Затова е добре да се намери друга личност от мъжки пол, която да всява увереност и да дава подкрепа. Обикновено това са чичовци, вуйчовци и приятели на родителите. Важно е вие да изберете кой ще бъде този авторитет за детето, за да може да сте сигурни, че ще му дава правилни съвети.
Накрая завършвам с последния период, който е след навършване на пълнолетие. Тогава момчетата, които са съзрели, разбират, че са мъже. Обикновено и родителите го осъзнават и тогава е моментът да се обърнат един към друг с много любов. Разбира се, ако правилно са се развили останалите три периода.
Етикет: възпитание
Загриженост или задушаване?
Когато ставаме родители често сме изпълнени със смесени чувства на страх и щастие. Напълно нормално и логично състояние предвид, че се изправяме пред нещо ново и непонятно, от което трябва да се учим, но и да внимаваме да не допускаме много грешки. Тогава започваме да се грижим за онова прекрасно малко създание, което осмисля целия ни живот. И ние се превръщаме в целия му свят. Първото лице, което види сутрин, усмивката, която очаква с нетърпение, храната и нежния допир.
С течение на времето свикваме да полагаме тези грижи за децата си. Това ни изморява, но също така и ни харесва. Обичаме да се чувстваме полезни и значими за нашите деца. Но идва един момент, в който те вече трябва да започнат да се оправят сами.
За нас майките този момент е тежък. Децата ни все още не са възрастни индивиди, но започват да се чувстват такива и за да успеят да се изградят като пълноценни хора е добре да ги оставим да направят грешките си и да вземат поуките си от тях.
Прекаленото обгрижване и загриженост, особено в тийнейджърската възраст, може да доведе до влошаване на отношенията ни с децата или тоталното им разглезване и неспособност да се грижат за себе си.
Намирането на златната среда е доста трудна задача. Често увлечени от задълженията си да бъдем майки и бащи, толкова дълго време, не осъзнаваме, че е дошъл моментът, в който е редно да отпуснем малко края, да се доверим на възпитанието, което сме дали на децата си до този момент и разбира се – на самите тях. Колкото по-голямо доверие засвидетелстваме към децата си, толкова по-внимателни ще бъдат те, за да не го загубят.
Знам, че на теория звучи прекрасно, но и практиката показва завидни резултати. Важно е да познаваме децата си и освен любовта, грижите и вниманието, с което ги даряваме, да им осигурим и здравословна свобода.
Да поддържаме добра хигиена
Добрата хигиена е от изключителна важност. Замисляли ли сте се колко пъти на ден си миете ръце? А до какво се докосвате преди това: хващате се за опора в градския транспорт, отваряте вратата на офиса; ползвате външна тоалетна; разплащате се в магазина, прибирате рестото; държите се за перилата на стълбите или натискате бутона на асансьора? Обръщайки повече внимание на тези неща, вие ще съумеете да се грижите по-добре за себе си.
Миенето на ръце със сапун преди хранене и след посещение на тоалетната трябва да бъде за всички автоматизиран навик. Може би не предполагате, но именно той ще ви спаси от неприятности. От липса на хигиена или лоша такава от болести, придружени с диария и често завършващи със смърт, всяка година заболяват над 1,5 милиона деца под 5-годишна възраст по целия свят. Това отчита Световната здравна организация. По последни нейни данни ниска е и цифрата на хората в развитите страни, които мият редовно ръцете си – едва около 34% . Това говори за ниска хигиенна култура и възпитание, но и безотговорно отношение към себе си.
Не забравяйте да миете ръцете си със сапун, докато сте навън – влезете в ресторант за вечеря, похапвате фастфуд или контактувате с малко дете. Ако наблизо не е предоставена възможност за измиване, винаги можете да използват мокри кърпички или гел на алкохолна или друга дезинфикционна основа. Така ще си осигурите спокойствие, придружено с приятното усещане за свежест, а защо не и добро самочувствие.
За този важен навик – миенето на ръце, Световната здравна организация определя и специален ден. На 15 октомври инициативата отбелязват над 80 държави по цял свят.