Пренасищането е проблемът на нашето време. Буквално сме обстрелвани от всички възможни посоки за какво ли не и по какви ли не теми и проблеми.
Замисляли ли сте например върху колко рекламни послания се спира погледът ни ежедневно дори и неосъзнато. Докато вървим пеша, докато шофираме, докато пътуваме в рейса и т.н. Навсякъде стърчат билбордове, има залепени плакати, обяви и какво ли не. Пускаме компютъра и там също ни „обстрелват” от всякъде. Ситуацията е същата с телевизията и радиото, като не става дума само за рекламите. Те между другото понякога са полезни и на място, но в стремежа си всеки да наложи своята марка, често страдаме ние, потребителите.
Както казах обаче, не става дума само за рекламите. Аз лични се пренасищам и от постоянните новини, които ми се предлагат от всички страни. Новинарски сайтове има, колкото искате. Телевизиите се надпреварват коя да излъчи дадено събитие по-рано. Знам, че целта им е да ни привлекат вниманието и наистина успяват, но именно заради това понякога жадувам просто за малко тишина и изключвам всичко около мен.
Пренасищам се дори когато трябва да ям едно и също всеки ден или да готвя всеки ден. Да правя абсолютно едни и същи неща всеки ден и т.н. Мисля, че схванахте идеята.
За каквото и да се отнася пренасищането обаче, истината е, че в един момент просто не можеш да поемеш повече. В такива моменти трябва да си кажеш – край. Удряте една спирачка и се замисляте защо се получава така и какво можете да направите по въпроса. Малко разнообразие, бърза разходка, среща с приятелка или друг вид разнообразие на статуковото често ни зареждат с нужната ни доза положителна енергия.