CategoriesГрижовно

Как да отучим детето за гризе нокти и смуче палец?

Една приятелка ме попита, защо, след като водя блог с името ГРИЖИТЕ, не пиша повече за бременни жени и деца. Отговорих й, че има много такива страници, а и аз просто имам интереси в малко по-друга насока. Това е така, потвърди тя, но тъй като много приятелки ми четели блога и ми имали доверие, би било добре поне от време на време да вкарвам нещо и по тази темата. Не че не съм го правела преди, но било по-хубаво да се сещам по-често.

Ами ще опитам, но нищо не обещавам.

Като за начало, за да съм полезна, се сетих за една тема, по която мога да споделя личен опит. Смукането на палче и гризането на ноктите при децата. Това нещо съм го наблюдава при сестра ми, които е доста по-малка от мен и имам живи спомени от нейното детство. Тогава майка ми се сблъска с този проблем, но по онова време нямаше форуми и не се споделяше така активно какво да се прави в такава ситуация. Затова следваше много и изключително бабешки съвети. Те обаче се оказаха доста практични.

child- sleepВсяко едно дете в даден момент смуче палче или изобщо смуче пръстче. Това е следствие на смукателен инстинкт, носи му спокойствие и му помага да заспи, защото е монотонно действие и напомня майчина грижа и утеха. Много деца смучат палче и при стрес или напрежение. Поради тази причина по-големите деца започват да гризат нокти, носят шапки или не се разделят с любимите си одеялца. Опасно е, когато след определена възраст детето не може да се отучи. Специално смукането на палец може да доведе до деформация на горната челюст и наруши правилния растеж на зъбките и с последствие да се наложат чести посещения при зъболекар и сериозна намеса.

По бабини съвети, които подействаха, ние започнахме да приспиваме детето, като всеки път като опитваше да пъхне палче, майка ми или баба ми го издърпваха и му говореха. Детето приплакваше и се ядосваше. Разсейваха го с играчка или му четяха нещо. В случаите когато това не помагаше, намазаха палчето с лимон и след като на няколко пъти то се оказа кисело на малчугана, който се чудеше какво става… спря да го лапа. Постепенно изгуби този навик. Беше забавно, но най-важното – безвредно за детето.

Другото, което трябва да се направи е да си осигури чувство за сигурност и да не се създава напрежение пред детето. Това е много важно, особено при гризането на нокти. Затова баба ми винаги повтаряше, а след това майка ми на мен, за да ме подготви за моето майчинство, че най-важното е никога да не се карат родителите пред детето, за да не му се създава враждебна среда. Децата усещат, че нещо не е наред и стават неспокойни. СПОКОЙСТВИЕТО е ключът. Трябва да се обяснява търпеливо, да се говори с умерен тон, без излишни бурни емоции, рязка смяна на тона и крясъци. Помага се на детето при всяко действие, но не прекомерно. При такава практика резултатите бързо са на лице.

CategoriesГрижовно

Родителските грижи…

Помните ли като бяхте малки и се карахте с родителите си, а те винаги ви казваха: „Когато един ден имаш свои деца, ще разбереш защо постъпвам така“. А повтаряте ли тази реплика и на вашите деца?

Нека ви споделя какво сочат моите наблюдения по темата. Децата си мислят, че ако родителите им забраняват нещо, го правят поради липса на доверие. Тогава децата започват да се бунтуват, понеже вече  се чувстват онеправдани. С какво за си заслужили недоверието, питат се? Какво толкова са направили и къде са сбъркали?

А родителите си повтарят на ум как детето им е все още малко, как не е пораснало достатъчно за това или онова. Мислят си, че ако отиде на онзи рок концерт, на който иска, ще му се случи нещо. Ще го смачкат, някой ще го изплаши до смърт на връщане към дома… в тази тъмнина.

Получава се много голям конфликт, в който нито една от страните ме иска да погледне през гледната точка на другия.

Фактите са следните. Децата искат свобода и рано или късно си я вземат с или без съгласието на родителите. А за родителите децата им винаги си остават деца и искат да се грижат за тях… дори когато децата вече не искат. 670px-Convince-Your-Parents-That-You-Are-Old-Enough-to-Date-Step-3Родителите винаги се притесняват, че нещо може да се случи, че нещо ще се обърка, че светът навън е суров и не знаеш кой дебне зад ъгъла. А децата им винаги са смели и не се притесняват от нищо… Това са моите наблюдение, имате право да не се съгласите, но поне помислете над тях.