CategoriesЛайфстайл

Великденски курабийки

По традиция всяка година приготвям домашни курабийки. Рецептата и на над 50 години и я знам от приятелка на баба ми. Единствената корекция, която съм нанесла по нея, е формата на изпечените бисквитки. Знаете, че преди не са разполагали с форми, а са използвали чаши. Моите курабийки са с форма на зайци и са любими на всеки, който ги опита.

Рецептата е много лесна, но за нея трябва да се снабдите със свинска мас – именно това е и тайната съставка, която им придава невероятен вкус. За приготвянето са ви необходими 5 яйца, 260 мл олио, 250 г мас, 4 амонячни соди, 500 г захар, половин кофичка кисело мляко и около 2-2,5 кг брашно. От тази доза се получават около 6 тави с курабийки.

Първо трябва амонячниите соди да се изсипят в киселото мляко и да „изкипят“. След това изсипвате захарта и разбивате. Към сместа добавяте яйцата, олиото и маста и отново разбърквате. Накрая приготвяте брашното, което трябва да е пресято, разстилате го, така че да се получи като вулкан и в сърцевината му изсипвате готовата смес. След това започвате да месите. Ако е необходимо добавете още малко брашно.

Оставете да втаса за около час или два. През това време подгответе две тави и точилка. Обособете мястото, на което ще разточвате и ще правите формичките. Поръсете го леко с брашно, за да не залепва тестото по повърхността. В купичка разбийте 2 или 3 жълтъка, а в друга сложете захар.

След като сте готови с всичко това може да започнете с разточването на тестото, което трябва да е дебело около един пръст. Направете в избраните формички и ги поставете в предварително намазана с олио тава. Отгоре ги намажете с жълтък и поръсете със захар. Печете на 180 градуса в предварително загрята фурна. Всички тави трябва да са готови за около час.

Опитайте ги топли, хапнете си и на другия ден – пак са си вкусни. Аз ги добавям и към кошничката с яйца и се превръщат като страхотна декорация. Подарете на себе си и на семействата си вкусни курабийки. Очаквам да ми споделите как са се получили при вас.

CategoriesГрижовно

Още повече крема от Lacrima

Ако имате близки с деца, племенници или приятелки с малчугани, да знаете от мен едно: каните ли ги на гости, трябва ЗА-ДЪЛ-ЖИ-ТЕЛН-НО да имате нещо, с което да усмирите палавниците. Най-малкото, за да си чуете приказката със събеседниците си.

Ако щете ми вярвайте, но когато една от най-добрите ми приятелки беше у дома миналата неделя следобед, детето и не спря да тича от хола към спалнята и да се хвърля на леглото. Правият коридор между двете стаи сякаш го изкушаваше да изразходва енергията си. При това повтори упражнението „апартаментско тичане” към 267454647 пъти и продължаваше.

На нас възрастните сервирам кафе, на децата – натурален сок. Викам го да пие –дори не се трогва. За всички бях направила чийзкейк по лесна рецепта, която видях във фейсбук страницата на Lacrima, естествено с тяхното крема сирене.

Приятелката ми, още като видя да го изваждам от хладилника, каза, че изобщо няма да го яде нейният син. Не обичал. Не обичал ли? Ти да видиш. Само му показах творението си цели парчета праскови и закротува на масата цели 20 минути. Обра кремообразната част и плодовете и остави бисквитите.

cheesecakeПриятелката ми беше доста изненадана и ме попита как съм постигнала този ефект и какво има в чийзкейка. Обясних, че е с крема сирене Lacrima и обикновени бисквити Житен дар.  Дадох и дори рецептата, за да приготви у дома.

Оказа се, че крема сиренето на Lacrima е доста добро попадение. Вече за втори път чувам, че децата харесват млечните продукти на тази марка и ми стана любопитно дали просто са толкова вкусни или пък са специално адаптирани за деца. В сайта на Lacrima  не откривам такава информация. Ако някой може да ми отговори, подканям го да пише  в коментар.

Което от двете да е – доволна съм да видя, че даден продукт се харесва, тъй като в момента на пазара има много  стоки, повечето от които приготвяни от съмнителни суровини и със съмнителна хранителна стойност. А това, че децата обичат нещо и посягат към него, може да бъде показателно, тъй като техните вкусови рецептори са много изострени и именно заради това са естествено мерило за качество. Ако нещо им харесва и го ядат, значи то си заслужава.