От малки момичетата винаги прекарват повече време с майките си, а момчетата с бащите си. Мъжете израстват силни, практични и разумни със съзнанието, че трябва да носят отговорност за бъдещото си семейство. Или поне повечето от тях. Жените се възпитават в грижовност, нежност и всеотдайност. Затова те винаги гледат с особено внимание мъжете си, децата си и никога не забравят за нуждите на остаряващите им родители.
Грижовността е тази черта, която определя вниманието към човека. Когато дъщерята израства, при нея нуждата да се отдели и да стане самостоятелна идва малко по-късно, продиктувана от чувство на състрадание и носталгия.
Затова хората са казали, че синът се отделя от семейството, но дъщерята е дъщеря за цял живот. Тази мисъл е вярна именно поради тази причина. Обяснението е психологическо. Но преди да поставим знак за равенство между всички синове и дъщери на планетата нека имаме предвид, че възпитанието, което получаваме в крайна сметка е това, което ни предопределя като личности. Децата, които са възпитавани в традиционни ценности и уважение, без значение пола, винаги ще се бъдат близки с родителите си, независимо колко напрегнат е животът им, колко всеотдайна е половинката им и колко собствени деца имат… или колко са остарели самите те.