контрол – Кутия за споделени мисли

Понякога се случва човек да търси нещо, което изобщо не е изгубил. Точно така стана на гарата онзи ден. Бръкнах в чантата си – стара кожена дисагичка, която съм виждала и по-добри дни – и установих, че там, където винаги държия хартиения си билет, има само празнота. Празно място. Около мен хората се движеха като кадри от забързан филм – с куфари, с раници, с мобилни телефони, залепени за ушите им. А аз се чувствах като в капан, сякаш времето спря точно за мен.

Не става дума само за билета. Той беше просто символ – на реда, на организацията, на онова усещане, че имам всичко под контрол. Но тогава усетих как този контрол започва да се изплъзва. Започнах да търся – по джобове, по отделения, по всяко възможно кътче на чантата си. Сякаш ако намеря онзи лист хартия, всичко ще се оправи. Ще се върне редът в света ми. А може би просто в моята глава.

Вместо това, отворих една малка вратичка към реалността. Не бях принтирала нищо. Нямаше хартиено доказателство за пътуването ми. Имаше само електронно потвърждение в телефона ми, но в този момент то ми изглеждаше някак… недостатъчно. Изисквах материално доказателство за собствената си организираност. За собствената си „подготвеност“.

Това ме накара да се замисля – защо изобщо се вкопчваме толкова в тези малки ритуали на контрол? Защо ни е толкова важно да имаме всичко подредено, подпечатано и „на място“? Може би, защото светът е хаотичен и непредсказуем. А ние, хората, имаме нужда от някаква илюзия за стабилност.

Но истината е, че контролът често е илюзия. Дори и най-добре планираното пътуване може да се обърка заради закъснял влак или изгубен багаж. Дори и най-подреденият график може да се провали заради внезапно обаждане или неочаквана среща. И тогава какво остава? Само способността ни да се адаптираме, да приемем промяната и да продължим напред.

Истинската тежест в чантата ми не беше липсата на билет, а тежестта на собствените ми очаквания. Натискът да бъда перфектна, да бъда подготвена за всичко, да не допусна грешка. Но животът не е перфектен. И когато се опитваме да го направим такъв, рискуваме да пропуснем най-важното – самото преживяване. Защото в крайна сметка, билетът беше в телефона ми, но истинското пътуване започна, когато се отказах да го търся на всяка цена.“

Най-вероятно вече протестирате срещу така поставения от мен въпрос. Такова нещо като „трябва“ не би трябвало да има, ще си кажете, и „винаги“ – ще отговорите. Независимо това, може би ще се изненадате от публикацията ми, когато отбележа, че има жени, които се мислят за грижовни, но действително не го правят.

Дамите не трябва да се грижат за своите мъже или съпрузи само в болест, както гласи прословутата брачна клетва. Грижата е онова, което показва в най-висока степен, че обичаме и държим човекът до нас да бъде в изрядно здраве и вид и да притежава всичко онова, което му е необходимо, за да се чувства щастлив.

Затова ето кога, според известни специалисти и британски психолози, жените трябва да се грижат за своите мъже:

Всеки път, когато Той е разстроен или е под стрес след работния ден. – Стресът е бич и би могъл да отключи редица сериозно заболявания, а ако присъствието и грижата на другия е достатъчно, мъжът лесно ще излезе от ситуацията. Много жени пропускат този момент – не обръщат внимание или когато мъжът се прибере умислен, притеснен и закъснял, съпругата започва да го мъмри, да го натоварва с делничните проблеми и да му споделя за собствените грижи.
Когато пие твърде много, или се храни твърде обилно. – Някои мъже прекаляват и с хапването, и с пийването. Не обичат жените им да се бъркат и да ги поучават, но и самите жени ги оставят да се наслаждават на порока си. Другият вариант е поведение на жена, която обижда и упражнява крайна забрана над мъжа си. Жената трябва да следи порцията и питиетата на мъжа си без той да усеща това или без да му се противопоставя открито в компания. Откъде накъде тя ще следи, ще си кажат тук мнозина. Ами мъжкият мозък е склонен да се отдава на удоволствие без да мисли за „после“, докато женският е по-практичен и винаги взима в предвид бъдещето – наднормено тегло, проблеми с черния дроб, бъбреците, простата, високо кръвно и склонност към диабет.
За неговото самочувствие. – Жената трябва специално да „полива“ самочувствието на мъжа, за да бъде той уверен в себе. Това означава да му повтаря, че ще се справи, колко е умен, представителен и така нататък.

Ето кога е добре нежният пол да подкрепя и да полага усилия във взаимоотношенията с мъжа си. Наблюдения на брачни или двойки, живеещи на семейни начела, показват, че когато Той е спокоен, уравновесен и уверен в себе си допринася с повече в семейството. Защо точно мъжът е на фокус, а не жената. Нима няма и тя самочувствие? Отговорът е, че при мъжа нагоните са по-силно изразени – либидото и агресия. Затова контролът над тях, води до по-явни резултати в личен план.

Етикет: контрол

Изгубеният билет и тежестта на контрола

Кога жените трябва да се грижат за своите мъже?