CategoriesГрижовно

Илюзиите ни тежат

Още веднъж, още една реклама, която обещава да преобрази хаоса в подредена вселена. Още една снимка в социалните мрежи, където всичко е стерилно и безупречно. Още една история за „революционен“ продукт, който уж ще направи живота ни по-лесен, по-красив, по-смислен. Само че, когато купуваме, често плащаме не за предмета, а за илюзията.

Някой клиент беше написал в пощата ми, че бил измамен от снимка. На нея продуктът изглеждал като част от някакъв висш едем, а в действителност се оказал просто евтина пластмаса. И се замислих: колко дълго можем да поддържаме тази фасада, преди да се срути под собствената си тежест? Преглеждах лентата си – безкрайното, пресметнато пространство, където всеки пиксел е подложен на строга цензура на истината. И се натъкнах на поредния органайзер за кухня, който обещаваше да превърне моето ежедневие в подредена симфония от минимализъм. На видеото всичко беше безупречно: меката светлина, ленът, който се вееше леко, пазаруването, което изглеждаше лесно и почти медитативно. Продуктът беше центърът на една перфектна вселена, в която няма място за трохи, петна или дори за дребни човешки несъвършенства.

Но проблемът не е в това, че рекламата е по-красива от действителността. Проблемът е, че тя продава обещание за нова личност. Купуваш не пластмасовата кутия, а усещането, че ще бъдеш човекът, който притежава такава подредена кухня. Само че, когато пакетът пристигне в моя апартамент – в този обикновен, малко разхвърлян градски ъгъл – истината е брутална. Опаковката мирише на химическа фабрика, а самият предмет е толкова нестабилен, че дори тежестта на един ключов звънец го кара да се пречупи. Това е целият механизъм на съвременния дигитален маркетинг: създаване на балон от естетика, толкова лек и празен, че няма физическа възможност да се задържи в реалния свят.

Наблюдавам го все по-често. Всяка нова „екологична“ или „минималистична“ тенденция е просто нов слой боя върху същата стара манипулация. Маркетолозите са открили, че ако използват определена палитра от земни тонове и добавят думи като „автентичен“ или „съзнателен“, могат да оправдаят цената на един масово произведен продукт, който е по-лош от старите ни неща. Икономическата логика тук е изключително цинична. Стойността на продукта не се крие в материала или издръжливостта му, а в разходите за създаване на съвършената визуална среда. Плащаме за професионалното осветление, за филтрите, за подбраните фонове и за емоционалния заряд, който е вкаран в тези няколко секунди видео. Реалната стойност на предмета е нищожна, но неговият „дигитален призрак“ е скъп и изискан.

И аз вярвах в тези магии. Купувах керамични чаши, които на снимката изглеждаха като извадени от скандинавска приказка, а в ръцете ми се усещаха като груба, несигурна маса. Купувах текстил, който обещаваше „природна мекота“, но се превръщаше в груба материя още след първото пране. С всяко такова разочарование изграждах своя собствена защита. Сега, когато видя подобен продукт в лентата си, не чувствам желание, а само умора. Умора от това, че светът се опитва да ме убеди, че липсата на здрава логика е нова форма на стил.

Това е една голяма, раздута илюзия, в която потребителят е единственият, който носи тежестта на реалността. В социалните мрежи всичко е леко, лесно и безкрайно красиво, но това е само защото там няма гравитация. В реалния живот предметите имат тежест, имат дефекти и имат краен срок на годност. Когато маркетингът се опитва да замени здравия разум с естетика, той всъщност ни лишава от способността да оценяваме реалната стойност на това, което притежаваме. Обградени сме от вещи, които са създадени да изглеждат добре в един кадър, но които се разпадат пред очите ни в ежедневието.

Спрях да следвам тези „революции“. Спрях да се опитвам да поддържам същата перфектна кухня, каквато виждам в инстаграм сторито на някой непознат. Оставих стария си, надраскан, но надежден кухненски нож, който не обещава нищо, освен да реже. Погледнах към купчината от „красиви“, но безполезни неща в долния шкаф и просто затворих вратата.

На масата ми стои една обикновена, малка чаша. Леко надраскана по ръба и нямаща нищо общо с нито една реклама, която съм видяла през последните години. Но тя е тук, тя е реална и не се опитва да ме убеди в нищо, което не е.

CategoriesЛайфстайл

Живот назаем – утопия или реалност?

Развитите капиталистически държави са изградили стабилна система на потребление, благодарение на която непрекъснато стимулират икономиката си. Редица „романтично настроени“ изследователи на обществените процеси, безуспешно се опитват да обърнат внимание върху множеството негативни последици, произлизащи от консуматорството. Но истината е, че капитализмът се гради именно на потреблението. Когато обаче, един дългогодишен модел с традиции в едно общество, се привнесе директно в друго – последиците могат да бъдат големи, а за колекторски агенции като ЕОС Матрикс това означава много работа.

Както вече уточнихме, капитализмът се гради на потреблението. За да стимулира хората да си позволяват все повече и повече стоки и услуги, компаниите ги правят възможно най-достъпни. Това не означава, че ще редуцират цените на продуктите или ще увеличат работните заплати на хората. Това означава, че ще изградят механизъм, чрез който потребителите ще могат да си позволят определена вещ или услуга, без да плащат сумата наведнъж. По този начин стоките достигат до масовия потребител, а не остават в кръга на по-заможните групи. И тъй като човешката природа е такава, че иска да притежава същите или подобни неща, като тези на заобикалящите го – схемата работи. Не на последно място остават и рекламните стратегии, които са съсредоточени да влияят на психологическо и подсъзнателно ниво, така че хората наистина да искат да притежават определената вещ или да се възползват от тази услуга.

По същата логика започнаха да се появяват различни финансови продукти, които предлагат бързи кредити за неголеми суми, при облекчени откъм документация условия. И хората – се възползват от тези продукти, тъй като те им предоставят бързи средства накуп, които в последствие ще връщат на части. В западните държави този вид кредитиране  е под формата на  кредитни карти, което на практика стимулира потреблението на стоки и услуги на стойност по-голяма от работната заплата.

През последните години в България също започнаха масово да се предлагат стоки и услуги на изплащане, както и бързи потребителски кредити, с улеснени условия за кандидатстване. Но, както споменахме и по-рано, в развитите капиталистически държави съществуват дългогодишни традиции на потребление именно по този начин, а  българите се запознаха с този модел преди не повече от 25 години. Може би достатъчно време, а може би не, за да започнем да правим правилно разпределение на средствата си и да преценяваме дали можем да си позволим даден финансов продукт, без това да означава, че вноските по изплащането му ще ни изправят пред затруднено положение всеки месец.

Ето защо най-голямата колекторска агенция в България ЕОС Матрикс се старае чрез работата си да разяснява на просрочилите клиенти всички права и задължения, които произтичат от сключването на определен договор за ползване на финансов продукт или такъв на изплащане. С цел да предотврати повторно изпадане в подобно положение.