За да бъдем адекватни в грижата си за света и за хората около нас, първо трябва да отделим нужното внимание на себе си. Но в забързаното ежедневие колко от нас го правят? Можем ли първо да отворим вратите на собствените си ум и сърце и тогава да мислим за всичко останало? Как да го постигнем?