CategoriesЛайфстайл

Петък: денят за стратегическо бездействие

Май пак се прецаках с тоя график. Статистиката е ясна: средностатистическият служител губи 2,5 часа продуктивно време седмично в безсмислено сърфиране. Две и половина часа. Помислете за това. Не защото ме интересува вашата продуктивност – напротив, искрено се надявам да сте възможно най-неефективни – а защото това е отвратителна статистика. Защо? Защото предполага, че хората все още се опитват да бъдат продуктивни в петък. В петък!

Аз лично съм усъвършенствала изкуството на максималното бездействие до степен, в която вече не губя 2,5 часа, а от порядъка на 6-7. И не ме съдете. Това не е мързел. Това е стратегическа почивка. И е базирано на многократно проверена теория: да се опитваш да свършиш нещо смислено в последния работен ден е чиста загуба на време. Защо? Защото мотивацията ти е на дъното, мозъкът ти е в отпуска и единственото, което правиш, е да отлагаш истинския релакс с два-три дни.

В петък сутринта съм в режим „минимални усилия“. Сърфирам из новините, четейки само за катастрофи и политически скандали – поне да има за какво да се ядосвам. После преглеждам имейлите, но не отговарям на нищо, което изисква повече от една дума. Пример: шефът ми иска отчет за миналия месец. Отговор: „Изпращам“. Кратко, ясно, достатъчно. Игнорирам всички задачи, които могат да изчакат поне до понеделник. Защо? Защото всички знаем, че 90% от спешните неща в петък всъщност не са толкова спешни, колкото се представят. Просто някой се опитва да прехвърли проблема на друг.

Имам един приятел, програмист, който е пристрастен към продуктивността. Той буквално планира петъците си по минути. Срещи, задачи, цели. Всеки път, когато го видя в петък, е напрегнат и изнервен. „Имам толкова много за правене!“, казва той. А аз го гледам с пълно недоумение. Наскоро го видях да яде сандвич пред компютъра, докато пише код и води видеоконференция. Изглеждаше като робот, а не като човек. Наблюдавах го и си помислих: това е човек, който не е разбрал, че петък е за оцеляване, а не за постижения.

Втора практика: блокирам достъпа до всички работни сайтове след обяд. Поставям си тапет на екрана с плаж и коктейл. Това е моят личен „режим на невидимост“. Ако някой ме потърси за нещо важно, нека ме намери в понеделник. Ако не ме намери, значи наистина не е било толкова важно. Работя дистанционно от 3 години и съм установила, че отсъствието на физически надзор е огромно предимство. Не се чувствам длъжна да се преструвам, че съм ангажирана. Просто не съм.

Всъщност, не просто не съм. Аз активно инвестирам в бездействието си. Гледам глупави видеа в YouTube, играя на мобилни игри, чета статии за звездите (не ме питайте за причините). Защо? Защото това е начин да презаредя батериите, да изчистя главата си и да се подготвя за по-смислени занимания през уикенда. Когато наистина искам да направя нещо, правя го. Но го правя, когато съм наистина отпочинала и мотивирана.

Не съм сигурна дали тази философия ще проработи за всеки. Но за мен работи. Петък е моят ден за стратегическо бездействие, и няма да се извинявам за това. Забравете всички съвети за продуктивност, за оптимизация и за ефективност. В петък просто се отпуснете и се прецакайте с графика. Защото понякога най-продуктивното нещо, което можете да направите, е да не правите нищо. Край.

CategoriesЛайфстайл

Да се погрижим за креативността си

Ако бяхме атлети, основната ни дейност щеше да бъде бягането. Това не означа обаче, че нямаше да извършваме и други упражнения за мотивация и надграждане на способностите ни. Същото се отнася и за креативността.

Тренирайки творческата си дейност, ние се грижим за нейното развитие, но ако искаме да я разгърнем в пълния ѝ потенциал, трябва да внесем и малко разнообразие. Или с други думи – да се превърнем в машина за идеи.

Например може да пробваме да се разгръщаме в различни идеи всеки ден. Те може да имат общо с работата ни – например „5 начина за намиране на нови клиенти“, или да не са свързани с нея – например „5 идеи за заглавия на хитови филми“ или „10 технологии, които ще накарат котките да говорят“.

Може да звучи абсурдно на пръв поглед, но в действителност ще разберем, че по този начин насърчаваме нестандартното си мислене и работим върху вдъхновението и креативността си.

Постоянството също е важно. Всички знаем, че повторението е майка на знанието и както в спорта например, така и в творческата дейност, ако правим едни и същи упражнения отново и отново, ще надградим способностите и ще свикнем бързо с темпото.

Понякога вдъхновението може да ни чака в парка или в зимната градина, докато ние го търсим в офиса. Затова трябва да разнообразяваме и средата си. По време на разходка може да ни споходят куп интересни идеи, вдъхновени от на пръв поглед семпли, ежедневни неща.