Кръстовден се отбелязва на 14 септември и е един от големите православни християнски празници в България. Според народните вярвания, този ден има особена сила и символика. Той е свързан с преклонението пред Светия Кръст – символът на християнската вяра, и с редица традиции, обичаи и вярвания, които се съхраняват и до днес.
Кръстовден бележи и началото на есента. Традиционно хората започват подготовката за зимата – прибиране на реколтата, засаждане на зимни култури и подготвяне на домовете за студените месеци.
В България Кръстовден е свързан с едно от най-свещените места – Кръстова гора, разположена в Родопите. Според легендите, на това място се намира частица от Светия Кръст, която е заровена там и носи чудотворна сила. Много вярващи се отправят на поклонение в Кръстова гора, където пренощуват и се молят за здраве, благополучие и изцеление от болести.
На Кръстовден се смята, че е добре да се спазва строг пост, особено от хората, които имат болести или изпитват трудности в живота. Постът символизира духовно пречистване и отдаване на почит към Светия Кръст.
Затова се приготвят ястия като пита, варени зеленчуци, боб чорба и други постни храни. В някои региони се меси специален хляб, който се благославя в църквата и след това се раздава на близки и съседи за здраве.
Кръстовден е празник с дълбоки християнски корени и същевременно силно свързан с българските народни традиции и обичаи. Той символизира почитта към Светия Кръст и силата на вярата, като същевременно е време за подготовка за настъпващата есен и зима. Традициите и ритуалите, свързани с Кръстовден, са част от богатото културно наследство на България и продължават да се спазват и до днес.
Етикет: традиции
Защото традицията не е това, което беше
Традициите са нещото, което съхранява културата на дадена общност и дори на цялата нация. Те са се зародили покрай празници и отразяват някакви стари езически ритуали или се обвързват със съвременната религия. Но често на младите хора традициите им се виждат изключително остарели и дори грозно досадни. Сватбите са изключителен пример за подобен тип традиции, които често завършват с някакви особени спомени, провокиращи смесени чувства.
Сигурно поне веднъж сте присъствали на сватба, в която шаферите и кумовете се преследват за едно пиле и торта, като в същото време се мятат едни пари по тях. Доста грозен ритуал, който е и взел доста „жертви“ на изцапани хора с торта или засипани с опечено пиле.
Но нека започнем от самото начало на сватбения ден всички странни и ужасяващи ритуали които спохождат този щастлив ден.
Взимането на булката.
Традиционно взимането на булката става от дома на родителите й, като младоженеца, родните и приятелите му, заедно с кумовете отиват и започват да се пазарят за булката. Буквално! Мятат се едни пари. Вървят упорити пазарлъци, бутат се врати. Понякога има наранени хора, счупени врати, повредено имущество, скъсани костюми и разчорлени прически.
Църковния брак
По време на венчавката се случват винаги едни от най-сконфузните ситуации за младоженците. За повечето млади семейства тези ритуали са напълно непонятни. Някои от тях дори не знаят как да се държат в църква и независимо, че свещеникът обяснява какво следва, церемонията е прекалено дълга, отегчителна и скована.
Граждански брак
Гражданският брак е още по-протяжно нещо, в което едни лели със заучена приспивна напевност, рецитират там някакви слова за брака, символиката за пръстена и бъдещото поколение. Следва захранването от свекървата (a.k.a майката на младоженеца). Тогава водещите на сватбата поради незнайно каква причина обявяват това захранване като залците, които да запушат устите на булката, а съответно и на свекървата.
Започваме купона
Първият сватбен танц. Може би едно от малкото „задължителни“ неща по сватбите, които нямат онзи провинциален характер на стара меркантилна селяндурщина. Следват танци, хора и поздрави от DJ след което идва разрязването на тортата. Тук вече започва мазането по лицата и облизването… което мисля, че няма смисъл да коментирам колко е… ненужно.
Хвърлянето на букета
Е тука става изтрепването. Млади, неомъжени момичета се нареждат, за да уловят символа на брака… Натрапването от много стотици години статукво, че жените трябва да се омъжат и да създадат семейство. Ето защо понякога при хвърлянето на букета, нещата ескалират.
Жартиера
Ох, ваденето на жартиера. Толкова сконфузна традиция за странен вид интимност между младоженците, която се извършва пред всичките ти роднини – баби, лели, стринки, чинки, вуйни, чичовци и прочие.
И за финал кумската ръченица…
Всички тези ритуали и традиции не са задължителни. Винаги можете да ги изключите във вашето празненство. Просто не правете нещо, само защото трябва. Това е вашият ден и трябва да се чувствате добре и да ви е забавно.
Наздраве за младоженците и „горчиво“.