Когато започнах да се вглеждам в повтарящите се модели в личните си отношения, си дадох сметка, че нещо по-дълбоко ги управлява. Не е просто „лош късмет“ или „грешният човек“. В един момент попаднах на понятието „стил на привързаност“ и то ми даде обосновка на онова, което винаги съм усещала, но не съм могла да формулирам.
Оказва се, че стилът, по който създаваме близост, се формира още в най-ранното ни детство – от връзката с родителите ни или основните фигури, които са се грижили за нас. Теорията е разработена от психолога Джон Боулби още през 60-те години, а по-късно Мери Ейнсуърт и други изследователи я доразвиват. Според тях начинът, по който сме научени да получаваме любов и утеха в най-ранните си години, се превръща в шаблон, който повтаряме и като възрастни – понякога дори когато вече не ни служи.
Има четири основни стила на привързаност и когато ги опознах, видях ясно не само себе си, но и партньорите, с които съм била. Сигурният стил на привързаност е най-често срещаният – около половината от хората го имат. Хората със сигурен стил се чувстват спокойно с интимността и умеят да се доверяват, както и да дават пространство на другите, без страх. Тяхната емоционална стабилност и баланс изграждат по-здрави и устойчиви връзки.
От друга страна, има стилове, които създават повече предизвикателства – тревожен, избягващ и дезорганизиран. Това са тези, които създават болка, неразбиране и усещане за повтаряне на едни и същи сценарии.
Ако имаш тревожен стил, може би често се страхуваш, че ще бъдеш изоставен. Заливаш другия с внимание, търсиш потвърждение, а когато не го получиш – тревогата се засилва. Ако си по-скоро избягващ, вероятно цениш независимостта и дистанцията – но вътре в теб живее същият страх от отхвърляне, който просто си се научил да прикриваш със студенина. А ако си дезорганизиран, може би обичаш и се плашиш едновременно – и това води до хаос, объркване и противоречиви действия.
Истината е, че никой от тези стилове не е присъда. Това не сме „ние като хора“, а по-скоро емоционални рефлекси, които сме изградили, за да оцелеем. Но както всички модели, и тези могат да бъдат променяни. Първата крачка е осъзнаването – да видиш себе си ясно, без вина, но с отговорност. После идва практиката – чрез психотерапия, осъзнати отношения, търпение и нови преживявания, които постепенно пренаписват вътрешния сценарий.
Аз започнах да се уча да обичам по нов начин. Не идеално, не без страх, но по-свободно. И това знание за стиловете на привързаност ми даде основа, върху която да изграждам по-здрави връзки – първо със себе си, после с другите.