Парите миришат на безсилие.
Вчера получих обратно парите за техническия паспорт на колата. Стотици левове, които държавата ми върна, след като се оказа, че има грешка в издадения документ. Стоях на гишето в една от онези институции, където времето тече по свой си закон. Гледах как служителката преброява парите пред мен. Не за да провери дали са цели, а за да се увери, че няма да я обвиня в кражба. Разбираемо.
Първо бях бесен. Защо трябва да чакам два месеца за корекция? Защо се случват такива грешки? Но докато я гледам, докато преброява парите, забелязвам нещо. Тя се усмихва. Искрено, леко, уморено, но искрено. Не е фалшива усмивка, която се очаква от служител в държавна институция. Не е опит да прикрие раздразнението си. Просто се усмихва, докато върши рутинната си работа.
Това ме накара да се замисля. Ние хората сме свикнали да обвиняваме системата. Да ругаем бюрокрацията и да се оплакваме от бавното обслужване. Има за какво. Но зад всяка система стоят хора. Хора, които също имат проблеми. Хора, които също се уморяват. Хора, които също се опитват да оцелеят в този хаос.
Преди три години кандидатствах за родителски отпуск. Бях подготвил всички документи, подадох ги в срок. Но се оказа, че има промяна в наредбите, за която никой не ме беше уведомил. Трябваше да подам нови документи, да чакам нови процедури. Бях на ръба да избухна. Но чиновничката просто ме изслуша. Обясни ми новите правила и ми помогна да попълня документите. Не го направи, защото беше длъжна, а защото искаше да ми помогне.
Наскоро трябваше да си сменя личната карта. Опашката беше огромна, времето – ограничено. Служителката, която ме обслужваше, беше видимо претоварена. Но въпреки това, ме изслуша търпеливо. Отговори на всичките ми въпроси и ме посъветва как да избегна опашките в бъдеще. Не го направи, защото е ангел, а защото е човек.
Истината е, че зад всеки печат, всяка подписка, всяка процедура, има човек. Човек, който може да ти помогне, ако му позволиш. Човек, който може да те накара да се почувстваш по-малко безсилен.
Днес, когато се натъкна на бюрократична спънка, ще се опитам да видя човека зад гишето. Ще се опитам да разбера, че той не е враг, а просто част от една сложна система. И може би, ако му подам усмивка, ще получа такава в отговор. Не защото очаквам нещо, а защото вярвам, че човечността все още съществува. И мирише много по-добре от парите.