Кръстовден се отбелязва на 14 септември и е един от големите православни християнски празници в България. Според народните вярвания, този ден има особена сила и символика. Той е свързан с преклонението пред Светия Кръст – символът на християнската вяра, и с редица традиции, обичаи и вярвания, които се съхраняват и до днес.
Кръстовден бележи и началото на есента. Традиционно хората започват подготовката за зимата – прибиране на реколтата, засаждане на зимни култури и подготвяне на домовете за студените месеци.
В България Кръстовден е свързан с едно от най-свещените места – Кръстова гора, разположена в Родопите. Според легендите, на това място се намира частица от Светия Кръст, която е заровена там и носи чудотворна сила. Много вярващи се отправят на поклонение в Кръстова гора, където пренощуват и се молят за здраве, благополучие и изцеление от болести.
На Кръстовден се смята, че е добре да се спазва строг пост, особено от хората, които имат болести или изпитват трудности в живота. Постът символизира духовно пречистване и отдаване на почит към Светия Кръст.
Затова се приготвят ястия като пита, варени зеленчуци, боб чорба и други постни храни. В някои региони се меси специален хляб, който се благославя в църквата и след това се раздава на близки и съседи за здраве.
Кръстовден е празник с дълбоки християнски корени и същевременно силно свързан с българските народни традиции и обичаи. Той символизира почитта към Светия Кръст и силата на вярата, като същевременно е време за подготовка за настъпващата есен и зима. Традициите и ритуалите, свързани с Кръстовден, са част от богатото културно наследство на България и продължават да се спазват и до днес.
